Тигел

Не Те моля да ми отнемеш чувствата, Господи, защото с тях мога да Ти служа; моля Те да ги прочистиш.

Съзерцавайки всички чудеса на Бог и изправени пред нашите човешки провали, сме длъжни да признаем: Ти си всичко за мен; служи си с мен, както Ти е угодно!

- И чувството за самота ще изчезне – и у Теб, и у нас.

Основната тайна на светостта се състои само в едно: да се оприличаваме все повече и повече на Него – единственият Модел, даряващ обич.

Когато започваш да се молиш, а не можеш да се вглъбиш и се чувстваш объркан и безплоден, пътят е един – не мисли за себе си, а обърни взора си към Страданието на Исус Христос, нашия Изкупител.

И бъди уверен, че Господ и нас ни моли – както помоли тримата Свои най-близки апостоли в Гетсиманската градина: „Бъдете будни и се молете“ (Мт. 26, 41).

Когато разтваряш Евангелието, се замисли, че описаното в него – дела и думи на Христос – не само трябва да се знае, а и да се живее. Всичко разказано – детайл по детайл, е намерило там място, за да го превъплътиш в конкретните обстсоятелства на твоето съществуване.

- Господ ни е призовал нас, католиците, да Го следваме отблизо и в този свят текст ти откриваш живота на Исус, но освен това в него ти трябва да откриеш и твоя живот.

И ще се научиш да питаш също като апостола, изпълнен с любов: „Господи, какво искаш да направя?“ (Деян. 9, 6 ) – Божията воля! – ще чуеш категорично в душата си.

Така че разтваряй и чети всеки ден Евангелието и го следвай като житейско правило.

- Така са правели светците.

Ако действително искаш сърцето ти да откликва уверено на Божия зов, аз те съветвам да навлезеш в една от раните на Господ. Така ще общуваш с Него по-отблизо, ще се долепиш до Него, ще усетиш туптенето на Неговото сърце… и ще Го последваш във всичко, за което те помоли.

Без съмнение молитвата е най-доброто утешение за нас, които обичаме Исус.

Кръстът бележи живота на Христовия апостол. Той му дава една сила и една истина, които омагьосват душата и тялото, макар понякога на апостола да му е трудно и да усеща бремето му.

Разбирам, че ти, движен от любов, искаш да страдаш с Христос – да подложиш твоя гръб вместо Неговия под бичовете на палачите; да поставиш твоята глава вместо Неговата под трънения венец; твоите крака и ръце да заменят Неговите под гвоздеите на кръста… Или поне да съпроводиш нашата майка Дева Мария на Голгота и да се обвиняваш, че твоите грехове са причина за смъртта Му… Искаш и да страдаш, и да обичаш.

Ти ми каза: Реших по-често да се обръщам към Утешителя и да Го моля да ме просветли.

- Това е хубаво, синко, но помни, че Свети Дух е плод от Кръста.

Сладостната любов, която прави душата щастлива, се основава на болката; няма любов без себеотричане.

Христос е прикован на кръста. Ами ти? Все още мислиш само за задоволяване на желанията си! Извинявай, поправям се: ти си прикован от желанията си!

Нека не бъдем – а и не можем да бъдем – сладникави християни. На земята трябва да има страдания и кръстове.

В този наш живот сме длъжни да не забравяме Кръста. Този, който не го помни, не е християнин… и при неминуемата среща със „своя“ кръст ще потъне в отчаяние.

В момента, когато кръстът става обременителен и усещаме неговата тежест, Исус нарежда така нещата, че ни изпълва с мир – става „нашият“ Киринеец, за да облекчи бремето ни.

Тогава Му кажи, пълен с упование: Господи, що за кръст е този? Това не е никакъв кръст! Отсега нататък с Твоята помощ – понеже знам как да се предавам в ръцете Ти – всичките ми кръстове ще бъдат такива.

765

Поднови в душата си отколешното намерение на един приятел: Господи, аз искам да страдам, а не да се правя на страдалец.

Нося ли кръст – тогава съм радостен, понеже значи, че Ти си с мен, Господи!

Това, което наистина прави един човек нещастен – дори цяла общност – е трескавото егоистично търсене на благоденствието, опитът да се премахне всичко, което би могло да ни безпокои.

Името на пътя на Любовта е Саможертва.

Кръстът, Светият кръст е тежък!

- Част от тежестта се дължи на моите грехове. Друга част се дължи на преживяваните страдания от нашата майка Църквата; на равнодушието на мнозина католици, които „обичат, без да обичат“; на раздялата по различни причини между влюбени, на болестите и на житейските премеждия – наши и чужди…

Кръстът, Светият кръст е тежък! - Но да бъде, да се изпълни, да бъде хвалена и вечно прославяна над всичко справедливата и обичлива Божия воля! Амин! Амин!

Когато вървиш по пътя на Христос, когато твоето вече не е примирение с кръста, ами душата ти го е приела и придобива формата на кръст, когато обичаш Божията воля, когато обичаш кръста…, тогава – само тогава – Той понася кръста.

Съедини твоята болка – външния или вътрешния ти кръст – с Божията воля, казвайки чистосърдечно „Да бъде волята Ти“ и ще се изпълниш с радост и с мир.

Безпогрешни знаци, че е истинският Христов кръст: спокойствие; вътрешно чувство за мир; любов, готова на всякакви жертви; обилни резултати, изливащи се от самите пронизани ребра на Исус; и постоянно и съвсем видимо – радост, една радост от съзнаването, че този, който действително се отдава, е близо до Кръста и следователно близо до нашия Господ.

Не пропускай да си дадеш сметка и да благодариш на Царя, че те е предпочел и е белязал с царския печат на Светия кръст за цял живот твоята плът и твоя дух.

„Нося на верижка – ми писа стар приятел – едно малко разпятие, изтъркано от носене и от целувки; баща ми го е наследил при смъртта на майка си, която го е носела.

Тъй като е много малко и много изтъркано, няма да посмея да го подаря на когото и да било. Така че – като го гледам – любовта ми към Кръста ще расте“.

В моменти на огорчение един свещеник се молеше така: „Дай ми, Исусе, кръста, който Ти ми избереш. Отсега го приемам с радост и го благославям с щедрия благослов на моето свещенство“.

Когато получаваш силен удар, някакъв кръст, не трябва да се натъжаваш. Напротив, с весело лице ти трябва да благодариш на Господ.

Вчера видях и ме плени една картина, изобразяваща мъртвия Христос. На нея един ангел с неизразимо благоговение целува лявата му ръка; друг, застанал в краката на Спасителя, държи гвоздей, измъкнат от кръста; на преден план – с гръб към нас и с поглед в Христос – плаче малко ангелче.

Помолих Господ да ми подарят картината – красива е, разпръсква благочестие. Натъжих се, научавайки, че един човек, на когото показали картината, за да я купи, се отказал с думите: „Та това е мъртвец!“ За мен Ти винаги ще си Животът!

Господи – мога да го кажа хиляди пъти – искам да бъда с Теб, да страдам с Теб, преживявайки униженията и жестокостите на Страстната седмица и на Кръста.

Да срещнеш Кръста значи да срещнеш Христос.

Исусе, нека Божествената Ти кръв да потече по моите вени, та във всеки момент да преживявам щедрата жертва на кръста.

Застанал пред Исус, умрял на кръста, се помоли животът и смъртта на Христос да бъдат моделът и вдъхновението за твоя живот и за твоя отговор на Божията воля.

Спомни си в минутите на болка и на изтърпяване на наказание: Кръстът е символът на Христос Изкупител. От образ на злото той се превърна в знак на победата.

Към подправките на ястието добави и „най-полезната“ – умъртвлението.

Не е в духа на покаянието в едни дни да вършиш значителни умъртвления, а в други – да не се сещаш за тях.

- Покаятелен дух означава да успяваш всеки ден да побеждаваш себе си, като поднасяш от любов и без хвалби различни неща – било големи, било малки.

Ако присъединим нашите прости изпитания – незначителните и съществените тегоби – към неизмеримите страдания на Господ, Жертвения агнец – Той е единствената Жертва на света! – тяхната ценност ще се увеличи, ще се превърнат в съкровище и тогава с радост и с известно изящество ще можем да вземем Кръста на Христос.

- И така няма да има мъчнотия, която да ни се опре, нито ще може нещо или някой да ни отнеме вътрешния мир и радостта.

За да бъдеш апостол, си длъжен да носиш в себе си – както ни учи свети Павел – разпънатия Христос.

Наистина е така! Светият кръст влага в нашия живот неоспоримата увереност, че принадлежим на Христос.

Кръстът не е знак за болка, за разочарование, за огорчение… Той е святото дърво, върху което Исус Христос увенча победата си… Там и ние можем да победим, стига да приемаме радостно и с готовност това, което Той ни праща.

След Божествената литургия ти си даде сметка как от твоята вяра и от твоята любов – от твоите покайни дела, от твоята молитва и от твоята дейност – до голяма степен зависят постоянството в духовния живот на твоите близки и понякога дори земният им живот.

- Благословен да е кръстът, който носим: моят Господ Исус – Той, и ти, и аз!

О, Исусе, искам да бъда пламък от огнището на Безкрайната любов! Искам само моето присъствие да е достатъчно, за да разпали неугасим огън у хората на десетки километри около мен. Искам да знам, че съм Твой. А след това – нека дойде и Кръстът…

- Това е чудесен път! Да страдаш, да обичаш и да вярваш.

Когато си болен, с любов поднеси твоите страдания на Бог и те ще се превърнат в тамян, чийто аромат се разнася за слава Божия и същевременно те освещава.

Длъжен си да бъдеш – като Божие дете и с помощта на Неговата благодат – силен човек, независимо мъж или жена, с ясни желания и трезв поглед.

- Ние не сме расли в саксия. Живеем насред света и сме длъжни да устояваме на всички ветрове, на жегата и на студа, на пороите и на ураганите… Обаче винаги верни на Бог и на Неговата Църква.

Колко много боли, когато си подложен на унижения, макар волята ти да е настроена да ги обича!

- Нека това не те смущава! Поднеси ги на Бог.

Доста силно те засегна това прнебрежение! – Това показва, че прекалено бързо забравяш какво всъщност представляваш...

Когато чуем обвинения, които смятаме за несправедливи, нека огледаме своето поведение в присъствието на Бог с радост и спокойствие, и да се поправим – ако към това ни приканва братолюбието, дори ако става дума за безвредни опущения.

- Нека се борим от ден на ден все по-решително да станем светци, пък хората да говорят каквото си искат, стига към приказките им да може да се приложи онова хубаво блаженство: „Блажени сте вие, когато… кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене“ (Мат. 5, 11).

Твърди се – не се сещам от кого, нито къде съм го срещал – че вихърът от клевети връхлита онези, които се открояват, подобно на горолома, който брули най-високите дървета.

Интриги, превратни обяснения, давани според вижданията на мизерното сърце на сплетниците, потайни шушукания… - Това е за съжаление една често срещана картина в различни среди: нито работят, нито оставят другите да работят.

Замисли се спокойно за следните стихове от псалма: „Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми, защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене“ (Пс. 68 (69), 9-10)... и продължи да работиш.

Не може да се върши добро, даже ако всички души са добри, без светия кръст на клюките.

„В тишина и упование е вашата сила“ (Ис. 30, 15) – казва Господ на Своите. Мълчание и вяра – това са двете основни оръжия в тежките моменти, когато си останал без всякаква човешка подкрепа.

Страданието, понасяно без жалби – виж Исус по време на Неговите страдания и Неговата смърт - също е мерило за любовта.

Една душа, която желаеше да се отдаде изцяло на Бог и в Негово име изцяло на всички души, се молеше по следния начин: „Господи, моля Те, действай в мен, грешния, изправяй, прочиствай и просветлявай моите намерения“.

Потресе ме праволинейността - непримиримостта и отстъпчивостта – на един свят и учен човек, който казваше: с всичко мога да се съглася, но не и да оскърбявам Бог.

Помисли какво добро са сторили на душата ти онези, които цял живот са те ядосвали или са се опитвали да те ядосат.

- Някои наричат такива хора врагове. Ти, който се опитваш да подражаваш на светците поне в нещо малко, тъй като си съвсем обикновен човек и нямаш или не си имал врагове, ги наричай „благодетели“. И понеже ще ги препоръчваш на Бог в молитвите си, накрая те ще ти станат симпатични.

Синко, чуй ме добре! Бъди щастлив, когато се отнасят с тебе зле и когато те клеветят; когато много хора се съберат и стане модерно да се плюе по теб, защото си „измет за всички“ (1 Кор. 4, 13).

- Това е трудно, много трудно. Тежко е, докато накрая човек не се приближи до дарохранителницата и – дал си сметка, че гледат на него като на най-големия боклук на света, като на някакъв червей – не каже искрено: „Господи, след като на Теб не ти трябва моята чест, на мен за какво ми е?“

Дотогава Божието дете не знае какво нещо е да си щастлив – докато не стигне до това оголване, до това себезабравяне, което е забравяне от любов, чиято основа се намира в умъртвлението, в болката.

Опозиция от страна на добрите? – Дяволска работа.

Когато губиш спокойствие и ставаш нервен, е все едно да губиш ума си.

В такива моменти е добре да чуеш гласа на Учителя, Който се обръща към свети Петър, потъващ във водата, защото е загубил своя мир и не владее нервите си, с думите: „Защо се усъмни?“ (Мат. 14, 31).

Редът ще внесе хармония в твоя живот и ще влее настойчивост в следването на твоя път. Редът ще даде мир на твоето сърце и ще придаде значимост на твоепо поведени.

Преписвам и ти пращам този текст, защого може да внесе мир в душата ти: „Сегашното ми финансово състояние е по-зле от всякога. Но не губя вътрешния си мир. Сто на сто съм убеден, че Бог, моят Отец, ще разреши проблема за нула време.

Господи, искам да оставя в Твоите щедри ръце грижата за моите дела. Нашата майка – Твоята майка – и сега както в Кана Галилейска Ти шушне на ухо: Те нямат!… Вярвам в Теб, уповавам се на Теб, обичам Те, Исусе; за себе си не искам нищо, дай им на тях…“

Обичам Твоята воля. Обичам святата бедност, моя прославена господарка.

- И мразя завинаги всичко, което би хвърлило дори сянка върху моята привързаност към Твоята тъй справедлива, тъй обичаща бащинска воля.

Духът на бедност, на отричане от земните блага влияе върху ефикасността на апостолската работа.

Назарет е място на вяра, на откъсване от земното, където Създателят се подчинява на Своите създания както на Своя Небесен отец.

Исус говори винаги с любов… дори когато ни поправя или допуска да ни сполети беда.

Приеми като своя Божията воля… Така вече няма да има противопоставяне.

Бог те обича безкрайно повече, отколкото ти самият се обичаш… Така че Му позволи да бъде взискателен към теб.

Приеми без страх Божията воля. Без колебание вземи решението да съградиш целия си живот според това, което ни учи и изисква нашата вяра.

- Бъди сигурен, че по този начин въпреки трудностите и дори клеветите ще бъдеш щастлив и това щастие ще те импулсира да обичаш другите и да ги направиш съпричастни към твоята свръхестествена радост.

Ако се появят трудности, бъди сигурен, че те са доказателство за Бащината любов, която Бог питае към теб.

В тази ковачница на болката, която съпровожда живота на всички хора, които обичат, Господ ни учи, че този, който върви без страх по стъпките на Учителя - каквото и да му струва това - ще срещне радостта.

Укрепвай духа си с покайни практики по такъв начин, та да не се обезсърчиш, когато дойде бедата.

Кога най-сетне ще вземеш категоричното решение да се уподобиш на Христос, Който е живот!

За да следваш упорито и неотстъпно стъпките на Исус, е нужно винаги да си свободен, винаги да обичаш и винаги да упражняваш твоята лична свобода.

Ти се удивляваш, като откриваш, че във всяка възможност да се усъвършенстваш има много различни цели.

- Това са други пътища – вътре в твоя „път“, с които се избягва една възможна рутина и които те доближават още повече до Господ.

- Поеми всеотдайно по този, който води най-нависоко.

Работи смирено, тоест разчитай първо на Божията благословия, която няма да ти липсва; после – на твоите добри желания и на твоя план за работа. И не забравяй трудностите! Като сред тях трябва винаги да броиш и липсата на святост от твоя страна.

- Ще бъдеш добър инструмент в Божите ръце, ако от ден на ден се бориш да ставаш все по-добър.

Ти ми довери, че в молитвата си разтваряш сърце за Господ със следните думи: „Мисля за моята нищета, която сякаш расте, въпреки Твоите благодати – сигурно понеже не съм способен да им откликвам. Наясно съм, че нямам никаква подготовка за начинанието, към което ме призоваваш. А когато гледам по вестниците колко много хора с авторитет, с талант и с пари говорят, пишат и работят в защита на Твоето царство… аз се виждам толкова безличен, толкова невеж и толкова беден, с една дума голкова нищожен…, че щях да потъна от смущение и срам, ако не знаех, че Ти ме обичаш такъв, какъвто съм. О, Исусе! От друга страна, Ти много добре знаеш как с огромна радост сложих моите амбиции в краката Ти… Само Вяра и Любов, да обичам, да вярвам, да страдам. В това искам да стана богат и мъдър, ала не по-богат и по-мъдър от онова, което Ти в Твоето безгранично милосърдие си предвидил за мен. Защото съм длъжен да отдам всичкия си авторитет и чест за изпълнение на Твоята справедлива и възлюбена воля“.

- А аз те посъветвах: не оставай единствено с добрите си желания.

Любовта към Бог ни приканва да носим с всички сили Кръста... Да усещаме върху раменете си товара на цялото човечество и според конкретната среда и конкретната работа на всеки от нас да изпълняваме Божията воля съобразно нейните ясни и същевременно любящи предначертания.

Не е имало и няма да има по-голям безумец от Него. Нима има по-голямо безумие от това – да се жертваш, както Той се жертва, пък и да се жертваш за такива създания?

Лудост щеше да бъде и ако беше останал като беззащитно Дете; но тогава поне доста злодеи щяха да се разнежат и нямаше да посмеят да Му сторят зло. Всичко Му се струваше малко; затова реши да се смали още повече и да се отдаде още повече. И се преобрази в храна, преобрази се в Хляб.

- Божествен Безумец! Как се отнасят с Теб хората?... Ами аз самият?

Исусе, сърцето ми е пленено от безумието на Твоята любов. Ти си беззащитен и малък, за да въздигнеш онези, които се хранят с Теб.

Длъжен си да достигнеш такова състояние, при което животът ти да бъде основно и изцяло евхаристичен!

Харесва ми да наричам Дарохранителницата Затвор на Любовта!

- Вече двадесет века Той е там… доброволен затворник! За мен и за всички.

Замислял ли си се някога как би се подготвил, за да приемеш Господ, ако човек можеше само веднъж в живота си да се причести?

- Нека благодарим на Бог за лесния начин, по който можем да се доближим до Него, ала… нека Му благодарим, като се подготвяме много старателно, за да Го приемем.

829

Кажи на Господ, че в бъдеще всеки път, когато служиш или присъстваш на Светата литургия и когато раздаваш или приемаш Светото причастие, ще го правиш с голяма вяра и с изгаряща любов – сякаш това е за последен път в живота ти.

- И изпитай болка за предишните случаи на пренебрежение.

Разбирам силното ти желание всекидневно да взимаш Светото причастие – който се чувства Божие дете, изпитва непреодолима потребност от Христос.

Докато присъстваш на Светата литургия, се замисли – и си е чиста истина! - че ставаш свидетел на едно Божествено жертвоприношение: на олтара Христос отново се жертва за теб.

Кажи Му, когато Го приемаш: Господи, уповавам се на Теб; обожавам Те, обичам Те, увеличи вярата ми. Бъди опора в моята немощ Ти, Който остана безпомощен в Евхаристията, за да изцериш слабостта на Твоите създания.

Трябва да усвоим и да направим наши думите на Исус: „От сърце пожелах да ям с вас тая пасха“ (Лк. 22, 15). Няма друг начин, по който да изразим по-добре нашата съпричастност и любов към Святата жертва, от съблюдаването до най-малките подробности на обредните действия, предписани от вековната мъдрост на Църквата.

И освен от Любовта трябва да бъдем тласкани и от „пеобходимостта“ да се уподобим на Исус Христсос не само вътрешно, а и външно, като се движим – в обширното пространство на християнския олтар – с ритъма и хармонията, присъщи на покорната святост, която се отъждествява с волята на Невестата Христова, тоест с волята на самия Христос.

834

Длъжни сме да приемаме Господ в Евхаристията, както приемаме важните особи на земята, дори по-добре! Трябва да се нагиздим, да засветим от чистота, да се пременим…

- И ако ме запиташ за какви украшения, за каква чистота, за каква светлина става дума, ще ти отговоря: чистота в твоите сетива – във всяко едно; украшения в твоите способности – във всяка една; светлина в цялата ти душа.

Бъди евхаристична душа!

- Ако средоточието на твоите мисли и на твоята надежда е в Дарохранителницата, синко, колко обилни ще бъдат плодовете от твоята святост и от твоето апостолско служение!

Предметите, които са свързани с божествения култ, трябва да бъдат художествено изработени. Не култът служи на изкуството, а изкуството – на култа.

Стреми се често да бъдеш до Дарохранителницата – било физически, било със сърцето, за да се чувстваш закрилян, за да се чувстваш спокоен, а и за да се чувстваш обичан… и за да обичаш!

Цитирам ви думите на един свещеник, отправени към неговите сподвижници в апостолското служение: „Когато съзерцавате Светото причастие, изложено върху олтара, замислете се колко е голяма любовта и нежността на Христос. Аз си давам сметка за това, отчитайки любовта, която изпитвам към вас; ако можех някъде надалеч да работя и едновременно с това да бъда близо до всеки от вас – с какво удоволствие бих го сторил!

А Христос – за разлика от нас – го може! Той, Който ни обича с любов, безкрайно превъзхождаща любовта, която биха успели да поберат всички сърца на земята, остана тук, за да можем винаги да се съединяваме с Неговото пресвято тяло, за да ни помага, за да ни утешава, за да ни укрепва, за да Му бъдем верни“.

Не си мисли, че е лесно да направиш от живота си служение. Необходимо е да превърнеш в дела това похвално желание, понеже „царството Божие е не в думи, а в сила“ (1 Кор. 4, 20) учи апостолът; а и също понеже практикуването на постоянна помощ за другите не е възможно без саможертва.

Винаги и във всичко следвай Църквата! – За да стане това, придобий необходимото духовно и верско образование, което да те изгради като човек с правилни критерии при твоите земни избори, като човек, който бързо и смирено се поправя, когато забележи, че се заблуждава.

- Благородното умение да поправяш своите грешки е един много човешки и свръхестествен начин да упражняваш личната си свобода.

Наложително е да се разпространява светлината на Христовото учение.

Събирай знания, добий яснота в мислите и се изпълни с християнското послание, за да можеш след това успешно да го предаваш на другите.

- Не очаквай просветления от Бог – няма за какво да ти ги дава, след като разполагаш с точните човешки средства: с учението и с труда.

Заблудата не само обърква разума, но и разединява хората.

- Обратното: „Истината ще ви направи свободни“ (Йн. 8, 32) и ще ви избави от заблужденията, които съсипват братолюбието.

Ти често общуваш с човек, който не ти обръща внимание… И това ти тежи.

- Бъди настойчив и не го съди; той сигурно има „своите основания“, както и ти имаш твоите, та всеки ден да се молиш все повече за него.

Ако ти се държиш като животно, как може да се учудваш, че другите не са ангели? ИЛИ????: Ако се влачиш, забил поглед в земята, как може да се учудваш, че не срещаш ангели?

Бди с любов над святата чистота в живота си… защото по-лесно се гаси пламъче, отколкото разбушувал се пожар.

Ала всички човешки усилия като умъртвления, власеници и постене - тези така необходими оръжия! – не струват нищо без Твоята помощ, Боже мой!

Постоянно помни, че ти участваш в духовното и човешкото образоване на околните, а и на всички души – дотам се простира благословеното Общение на светците. Това става във всеки момент: и когато работиш, и когато почиваш; и когато си весел, и когато си угрижен; когато в работата или на улицата се молиш като Божие дете и твоят душевен мир се излива наоколо; когато се забелязва, че си страдал – че си плакал – а се усмихваш.

Едно нещо е да заставиш с думи някого да върши или да не върши нещо, а друго – грубото насилие или отмъщението.

Учителят го е казал: дано синовете на светлината влагат при вършенето на добро поне същите усилия и настойчивост, каквито влагат в своите дела синовете на мрака!

- Не се оплаквай! Вместо това работи, за да удавиш злото в море от добрини!

Милосърдие, което нанася вреда на свръхестествената продуктивност на апостолското служение, е фалшиво.

Бог има нужда от надеждни и несломими мъже и жени, на които да може да се опре.

Ние не живеем за света, нито пък за своята чест, а живеем за Божията чест, за Божията слава, за служение на Бог. И точно това трябва да ни мотивира!

Откакто Исус Христос, нашият Господ, основа Църквата, тази наша майка е подложена на постоянни гонения. Докато в стари времена гоненията бяха явни, сега те се организират по по-завоалирани начини. Но и днес, както вчера, атаките срещу Църквата продължават.

- Така че си дай сметка колко сериозно е нашето задължение да живеем всеки ден като отговорни католици!

В живота се придържай към следната максима: „Не се сещам, че съществувам. Не мисля за моите работи, защото нямам време за това“.

- Работи и служи!!

Несравнимата доброта на нашата майка Дева Мария се гради върху тези основни черти на нейното поведение: любов, доведена до крайност - като ревностно изпълнява Божията воля; и пълно забравяне на себе си - като е доволна да бъде там, където иска Бог.

- По тази причина при нея е знаков и най-обикновеният й жест.

- Учи се от нея!