Заслепен

Ние сме деца на Бог. Носители сме на този необикновен пламък, който е способен да осветлява земните пътища на душите, на това необикновено сияние, в което никога няма да се появят тъмни петна, сумрак или сенки.

- Господ си служи с нас като с факли – за да осветяваме със светлината си... От нас зависи много хора да не останат да живеят в мрака, а да тръгнат по пътища, които водят към вечния живот.

- Бог е мой Отец! Ако се замислиш върху това, никога няма да забравяш тази утешителна мисъл.

- Исус е мой доверен приятел! (още една възхитителна мисъл). Той ме обича с цялото божествено безразсъдство на Своето сърце.

- Свети Дух е моят Утешител! Той ме направлява по целия ми земен път.

Помисли си добре – ти си Божи,... и Бог е твой.

Отче мой – така се обръщай към Него, с упование! – Който си на небесата, погледни към мен със състрадателна любов и стори да откликна на любовта Ти.

- Смекчи и възпламени моето кораво сърце, обгори и пречисти моята неумъртвена плът, просветли разума ми с божествена светлина, стори езикът ми да прогласява любовта и славата на Христос.

Христос, Който се издигна на кръста с разтворени ръце, с жеста на Предвечен свещеник, иска да разчита на нас – същества без никаква стойност! – за да стигнат до всички хора плодовете на Неговото изкупление.

Господи, ние се чувстваме добре в Твоите прободени ръце. Притисни ни силно! Мачкай ни, за да излезе от нас всичката земна скверност! За да се пречистим, за да се възпламеним, за да поемем от Твоята кръв!

- А после – прати ни далече, далече, зажаднели от любов към Теб да жънем и да сеем все по-обилни семена.

Не се бой, не се тревожи, не се изненадвай, нито се оставяй да бъдеш воден от лъжливо благоразумие.

Повикът да изпълниш Божията воля, а и твоето призвание идват ненадейно, както е било с апостолите - срещат Христос и следват повика Му...

- Никой от тях не се усъмнява – да срещнеш Христос значи да Го последваш.

За нас дойде денят на спасението, на вечния живот. Отново се чуват подвикванията на Божествения пастир, думите, изпълнени с обич: повиках те с твоето име.

Той ни извиква по име - като майка ни, вика ни нежно, с галеното ни име. Дълбоко в душата Той ни вика и трябва да Му отвърнем: ето ме, защото Ти ме повика; този път съм твърдо решен времето да не премине, без да оставя следа - подобно на вода, течаща по камъни.

Живей постоянно близо до Христос! Стани действащо лице от Евангелието, заживей заедно с Петър, с Йоан, с Андрей... Защото Христос и днес е жив: Исус Христос е Същият вчера, и днес, и вовеки.

Господи, нека децата Ти бъдат като нажежена жарава - без пламъци, които да се виждат отдалеч. Но жарава, която ще даде искра и ще запали всяко сърце, до което се докосне...

- Ти ще направиш пламъкът да се разгори като пожар. Твоите ангели – знам, виждал съм го – умеят много изкусно да разпалват тлеещата жар в сърцата. А сърце, в което няма пепел, може да бъде само Твое.

10

Замисли се, какво казва Свети Дух, и се изпълни с възхита и благодарност: „и ни избра..., преди да се свят създаде, за да бъдем свети... пред Него“ (Еф. 1:4).

- Да си свят не е лесно, но не е и толкова трудно. Да си свят значи да бъдеш добър християнин, т.е. да се уподобиш на Христос. Този, който повече се уподоби на Христос, той е повече християнин, той е повече Христов, той е повече свят.

- А с какви средства разполагаме? – Със същите средства като първите вярващи, които видяха лично Исус или които добиха за Него представа чрез разказите на апостолите или на евангелистите.

Какъв огромен дълг имаш към Бог Отец! Той ти е дал живота, разума, волята... Дал ти е Своята благодат – Свети Дух; дал ти е Исус в Евхаристията, Божието осиновение, Светата Дева – Божия майка и наша майка. Дал ти е възможността да участваш в Светата литургия и ти дарява опрощение на греховете... и то толкова пъти! Обсипал те е с безброй дарове, някои от които са толкова необичайни....

- Кажи ми, синко, ти как откликна? Какъв е отговорът ти?

Не знам какво ти би си помислил... Но чувствам нужда да ти споделя вътрешното ми вълнение, след като прочетох думите на пророк Исайя: „Нарекох те по името ти“; доведох те в Моята Църква; „ти си Мой“ (Ис. 43:1). Това Бог да ми каже на мен, че съм Негов!... Направо да обезумееш от любов!

Забележи – има толкова много мъже и жени на света, а Учителя не пропуска никого от тях да призове.

Призовава ги към християнски живот, към живот в святост, призовава ги да направят своя житейски избор и да се запътят към вечния живот.

Христос пострада заради теб и за теб – за да те изтръгне от робството на греха и на несъвършенството.

В тези моменти на насилие и на необуздана сексуалност трябва да се вдигнем на бунт. Ти и аз сме бунтовници – не желаем да се оставим да ни влачи течението и да станем като животни.

Искаме да се държим като Божи деца, като мъже и жени, които са в общение със своя Отец, Който е на небесата и иска да бъде много близо до нас – вътре във всеки от нас.

Често се замисляю – аз съм католик, син на Христовата Църква. Той е сторил да се родя в „Негов“ дом без никакви заслуги от моя страна.

- Колко много съм Ти задължен, Боже мой!

Припомняйте на всички – особено на онези многобройни бащи и майки, които се наричат християни – че призванието, че Божият зов е благодат от Господ, един избор, направен от Божията доброта. И затова е повод за свята гордост, за радостно служение на всички от любов към Исус Христос.

Чуй ме и си го повтаряй: не представлява жертва от страна на родителите, ако Бог им поиска децата. Нито е жертва за призваните от Господ да Го следват.

Напротив! Това е огромна чест, повод за голяма и свята гордост, знак за предпочитание, за особена любов, които Бог ни явява в даден конкретен момент, но които са били предвечно в намеренията Му.

Бъди благодарен на родителите си, че са ти дали живот, за да можеш да бъдеш Божие дете. Бъди им още по-признателен, ако са вложили в твоята душа и семената на вярата и на благочестието, семената на твоя християнски път или на твоето призвание.

Около теб има много хора и ти нямаш право да бъдеш пречка за тяхното духовно добруване, за тяхното вечно щастие.

- Ти си длъжен да бъдеш светец. Не бива да подвеждаш Бог, Който те е избрал, нито скъпите същества, които толкова много очакват от твоя християнски живот.

Заповедта да обичаш родителите си се отнася както към естествените закони, така и към божествените. Аз винаги съм я наричал „най-сладкото предписание“.

- Не загърбвай своя дълг да обичаш все повече и повече своите родители, да търпиш лишения заради тях, да се молиш за тях и да им благодариш за всичко добро, което са сторили за теб.

Трябва да бъдеш такъв, какъвто иска Учителя – светлина и сол на света, действайки пълноценно на своето място на земята, където ни се е паднало да живеем, и участвайки във всички човешки дейности.

- Светлина, която озарява умовете и сърцата, и сол, която придава вкус и предпазва от разваляне.

Ето защо, ако ти липсва апостолска ревност, ще станеш безвкусен и безполезен, ще разочароваш околните и животът ти ще загуби смисъл.

Една мътна и мръсна червено-зелена вълна упорито се опитва да залее земята, хвърляйки гнусна пяна върху кръста на Изкупителя...

Сега Той иска от нашите души да се вдигне друга вълна –бистра и мощна като десницата на Господ – която със своята чистота да унищожи разлагащото действие на консумизма и да спре разложението, завладяващо света. Ето за това са тук – и дори за нещо повече – Божите деца.

Мнозина – с цел да се оправдаят – се питат: за какво ми е да се набърквам в живота на другите?

- Защото си длъжен – като християнин – да се набъркваш в живота на другите. За да послужиш за тяхно добро!

- Защото Христос се намеси в твоя и в моя живот.

Ако си друг Христос, ако се държиш като дете на Бог, ти ще носиш огън, където и да си. Христос възпламенява сърцата, не ги оставя равнодушни.

Причинява болка да виждаш как след две хиляди години толкова малко хора по света се наричат християни. А пък от наричащите себе си християни толкова малко живеят според истинското Христово учеиие.

Заслужава си да отдадеш целия си живот – да работиш и да страдаш заради Любовта, изпълнявайки Божия замисъл, бидейки съизкупител.

Гледам кръста Ти, Исусе, и се радвам на Твоята Благодат, защото Твоята Голгота ни възнагради със Свети Дух... А Ти всеки ден ми се поднасяш нежно – и неистово – в Светото причастие. И ме направи Божие дете! И ме повери на майка Си!

Не мога да се огранича само с отправянето на едни благодарности. Мисълта ми отива по-далеч – Господи, Господи, колко много души са далеч от Теб!

Разпали у себе си желанието за апостолска работа, та все повече хора да Го опознаят, да Го заобичат и да почувстват любовта Му!

Понякога – често обяснявам това – за любовта се говори, сякаш е някакъв импулс за лично задоволяване, сякаш просто е средство да допълниш егоистично с още нещо личното си пространство.

А аз винаги съм ти казвал, че това не е вярно – истинската любов иска да излезеш от себе си, да й се посветиш. Същинската любов носи със себе си радост – една радост, чиито корени тръгват от Кръста.

Боже мой, нима е възможно – като видя едно Разпятие - да не бъда пронизан от болка и от любов?

Нека те омае Божието великодушие: Той стана Човек, за да ни изкупи, за да Му се доверим ти и аз, които – признай си – нищо не струваме.

О, Исусе, укрепи душите ни, разчисти пътя ни и най-вече опияни ни с Твоята любов! Превърни ни в жив пламък, който да разпали хората на земята с божествения огън, донесен от Теб.

Да се приближим повече до Бог, значи да сме готови за ново обръщане, за нова корекция на постъпките си, значи да се вслушваме внимателно в Неговите внушения - в святите желания, израстващи по Негова воля в нашите души - и да ги осъществяваме на дело.

Какво толкова се големееш? Всеки порив, който те обхваща, идва от Него. Действай, значи, подобаващо.

Каква почит, какво благоговение, каква любов трябва да изпитваме спрямо всяка душа, съзнавайки, че Бог я обича като нещо Свое!

Стремеж: дано да пожелаем да употребим дните, които Господ ни е отредил, единствено за да Му се харесваме!

Искам ти да постъпваш като Петър и като Йоан – да се обръщаш при общуването си с Христос с молитва за нуждите на твоите приятели, на твоите колеги... А после, имайки предвид себе си за пример, да можеш да им кажеш: Гледайте ме!

Когато човек обича силно някого, той иска да знае всичко за него.

Замисли се - жадуваш ли да опознаеш Христос? Защото това е мярката, с която Го обичаш.

Лъжат – или се заблуждават – онези, които твърдят, че свещениците сме самотни. Ние изобщо не сме самотни, защото разчитаме на постоянното присъствие на Господ, с Когото непрекъснато сме в контакт.

- Ние сме влюбени в Любовта, в Твореца на Любовта!

Аз съм като малко птиче, което - свикнало да прехвърча от дърво на дърво или най-много до балкона на някой трети етаж – веднъж се осмели да литне до покрива на един многоетажен блок, дори не беше някакъв небостъргач...

И тогава един орел подхвана нашето птиче (взе го по погрешка, помисли го за свое чедо) и така, намерило се между силните орлови нокти, то започа да се издига, да се издига много високо - над планините и заснежените им върхове, над белите, синкави и розови облачета, дори още по-нависоко – докато видя пред себе си слънцето... И тогава орелът пусна птичето и му каза: Хайде, полети!

- Господи, нека не започна пак да хвърча, втренчен в земята! Нека винаги ме огряват лъчите на божественото Слънце – Христос в Евхаристията! Нека се рея в тях, докато не намеря покой в Твоето сърце, Господи!

Един наш приятел завършваше молитвата си така: „Аз обичам волята на моя Отец и затова се предавам изцяло в ръцете Му – да ме води където иска и както иска“.

Помоли Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух както и твоята майка Дева Мария да ти помогнат да опознаеш себе си и да се разплачеш заради всички скверни неща, които са преминали през теб и са оставили – уви – толкова много утайка. И същевременно, без да се опитваш да избягаш от тази гледка, кажи му: Исусе, дай ми любов, която като пречистващ огън да обхване нещастната ми плът, нещастното ми сърце, нещастната ми душа и нещастното ми тяло и да ги освободи от всички земни окаяности... И вече напълно освободен от мен самия, изпълни го със Себе си – нека вече нищо земно да не ме завлича и винаги да ме подкрепя Твоята любов.

Не искай за себе си нито добро, нито лошо. Искай за себе си само онова, което Бог иска.

Каквото и да бъде, щом идва от Божите ръце – дори да изглежда нещо лошо в хорските очи – с Божията помощ на теб ще ти се стори хубаво, дори много хубаво. И с нарастващо убеждение ще кажеш: и в скърбите се възрадвах... Колко чудна е чашата Ти, която опиянява цялото ми същество!

Нужно е да принесем на Господ жертвата на Авел - младо и хубаво месо от най-доброто в стадото. Да принесем здрава и свята плът и сърца, в които гори една любов – към Тебе, Боже мой! Да поднесем разум, попил дълбока мъдрост, който ще се преклони пред Твоята мъдрост, и души като на деца, които нямат друга мисъл освен как да Те зарадват.

- Господи, приеми отсега тази жертва, която ти поднасяме с много любов.

Трябва да умеем да се отдаваме. Да горим пред Бог като пламъка в светилника, който осветява пътя на хората, вървящи в тъмнина; като кандилата, горящи до олтара, които дават до последна капка маслото си, за да светят.

Господ – Който добре знае що е любов – е ревнив възлюбен, желаещ всичката ни любов, цялото ни същество. Той очаква да му предложим това, което имаме, вървейки по пътя, предначертан от Него за всеки от нас.

Боже мой, ясно ми е, че не мога да те приема за мой Спасител, ако не Те призная същевременно за мой Модел.

След като си пожелал да бъдеш беден, вдъхни ми любов към святата бедност. Намерението ми е – уповавайки се на Твоята помощ – да живея и умра беден, дори да разполагам с милиони.

Ти сериозно се замисли, когато ти споделих: каквото и да правя за Господ, все ми се струва малко!

Дано мога да ти кажа, че определящо в твоя живот е любовта към Божията воля.

Всяка работа, колкото и да е незабележима и незначителна, когато е посветена на Господ, добива жизнена сила от Бог!

Дай си сметка за отговорността на твоята мисия – цялото небе те наблюдава!

Бог те очаква! И затова – където и да си – старай се да Му подражаваш, да се уподобиш на Него. Прави го с радост, с любов и с мечти, дори ако ако някои обстоятелства или цялата ситуация налага да действаш срещу общоприетите възгледи.

Бог те очаква... и иска да си Му верен!

Ти писа: „Чувам Те, Царю мой, да викаш с мощен глас, който още се чува: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!“ (Лк. 12:49).

А после добави: „Господи, отговарям Ти: целият съм Твой, с всичките ми чувства и способности – „Ето ме! Ти ме вика“ (І Царства, 3:6).

- Нека този отговор бъде твоят отговор във всекидневието на живота.

Трябва да притежаваш сдържаността, мъжеството и чувството за отговорност, които мнозина добиват с годините - когато остареят. Но и ти като млад можеш да постигнеш всичко това, ако не загубиш свръхестественото си усещане, че си Божие дете. Защото така Той ще те дари повече - отколкото имат старите хора – с тези качества, особено подходящи, за да вършиш апостолската си работа.

Наслаждаваш се на вътрешна радост и покой, които не би разменил за нищо на света. Бог е тук. Най-добре е на Него да разкажеш за твоите терзания и те ще престанат да те терзаят.

Как е възможно, след като Христос действа на земята толкова години – двадесет века, светът да е такъв? – ме питаш ти. И продължаваш: Как е възможно все още да има хора, които не познават Господ?

- Отговарям убедено: Вината е наша. Ние сме призвани да бъдем съизкупители, но понякога, дори доста често! Ние не изпълняваме тази Божия воля.

Колко смирен е Исус! Пък аз – прах от прахта, обратното – колко съм надут! Колко пъти съм прикривал моята горделивост под маската на достойнството, на справедливостта! И как този начин съм пропуснал толкова много възможности да следвам Учителя или не съм открил в тях Неговото присъствие!

Сладка майко, стори да станем безразсъдни в стремежа си да накараме другите безразсъдно да се влюбят в Христос.

Сладка Дево Марийо, нека у нас любовта да не се проявява в проблясващи пламъчета от блуждаещи огньове, явяващи се понякога при разлагането на трупове... Нека тя бъде като бушуващ пожар, който възпламенява и изгаря всичко, до което се докосне.