От ранно утро 

„Царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си“⁷. Вие знаете разказа. Стопанинът на няколко пъти излиза на тържището, за да наеме работници; едни са призовани на разсъмване, а други – привечер.

Всички получават по един динарий: „платата, която ти обещах, тоест Моя образ и подобие. Върху динария е изсечен образът на Царя“⁸. Това е Божието милосърдие, което призовава всеки – според конкретното му положение и състояние – защото иска „да се спасят всички човеци“⁹. А ние сме се родили християни, поучавани сме във вярата, изборът на Господ недвусмислено е паднал върху нас. Това е действителността. Следователно, когато се почувствате поканени да се отзовете, дори да бъде в последния час, нима ще продължите да се препичате на тържището като онези работници, които разполагаха с време в изобилие?

Не трябва да ни остава дори секунда време. И не преувеличавам. Има предостатъчно работа. Светът е голям и милиони души все още не са чули разбираемо Христовото учение. Обръщам се към всеки от вас. Ако имаш време в повече, сериозно се замисли – възможно е да си затънал в безразличието, или, казано в духовен смисъл, да си се парализирал. Не мърдаш, седиш отпуснат, безполезен, без да разгръщаш добротата, която би трябвало да предаваш на околните – в твоето обкръжение, в твоята работа, в твоето семейство.