Да принасяме плод за Бог

Нека сега разгледаме притчата за оня човек, който „тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си“¹⁶. Всекиму той поверява различен брой таланти, които да управлява по време на отсъствието му. Струва ми се много подходящо да обърнем внимание на поведението на слугата, получил един талант – той се държи по начин, на който в моя край викат „като лисица“. Със своя ограничен мозък той се замисля, размисля и решава: „разкопа земята и скри среброто на господаря си“¹⁷.

Какво ли занимание ще си избере този човек, след като е заровил инструмента, даден му, за да работи? Той е решил безотговорно да предпочете най-лесното – да върне само това, което са му дали. И ще се отдаде на заниманието да убива времето – минутите, часовете, дните, месеците, годините, целия живот! Останалите полагат усилия, търгуват, безкористно са загрижени да върнат повече, отколкото са получили – нещо справедливо, след като заръката е била съвсем конкретна: „търгувайте, докле се завърна“¹⁸. Ала този не прави така; той обезмисля съществуването си.

46

Колко е жалко да живееш, като единственото ти занимание е да убиваш времето, което е едно Божие съкровище. Няма извинения, които да оправдаят такова поведение. „Никой да не казва: имам само един талант, не мога нищо да направя. И с един само талант можеш да сториш нещо похвално.“¹⁹ Колко е тъжно да няма полза, да не дадат плод способностите – по-големи или по-малки, които Бог отпуща на човека, за да се посвети в служба на душите и на обществото!

Когато християнинът убива времето си на земята, има опасност да убие и Небето си – щом от егоизъм бяга, крие се от задълженията си и ги пренебрегва. Този, който обича Бог, отдава в служба на Христос не само това, което притежава, което е, а отдава самия себе си. Не е забил поглед в своето аз, нито в туй, що се отнася до здравето му, нито в репутацията си, нито в кариерата си.