Списък на параграфи

Господи, нека децата Ти бъдат като нажежена жарава - без пламъци, които да се виждат отдалеч. Но жарава, която ще даде искра и ще запали всяко сърце, до което се докосне...

- Ти ще направиш пламъкът да се разгори като пожар. Твоите ангели – знам, виждал съм го – умеят много изкусно да разпалват тлеещата жар в сърцата. А сърце, в което няма пепел, може да бъде само Твое.

10

Замисли се, какво казва Свети Дух, и се изпълни с възхита и благодарност: „и ни избра..., преди да се свят създаде, за да бъдем свети... пред Него“ (Еф. 1:4).

- Да си свят не е лесно, но не е и толкова трудно. Да си свят значи да бъдеш добър християнин, т.е. да се уподобиш на Христос. Този, който повече се уподоби на Христос, той е повече християнин, той е повече Христов, той е повече свят.

- А с какви средства разполагаме? – Със същите средства като първите вярващи, които видяха лично Исус или които добиха за Него представа чрез разказите на апостолите или на евангелистите.

Трябва да бъдеш такъв, какъвто иска Учителя – светлина и сол на света, действайки пълноценно на своето място на земята, където ни се е паднало да живеем, и участвайки във всички човешки дейности.

- Светлина, която озарява умовете и сърцата, и сол, която придава вкус и предпазва от разваляне.

Ето защо, ако ти липсва апостолска ревност, ще станеш безвкусен и безполезен, ще разочароваш околните и животът ти ще загуби смисъл.

Ако си друг Христос, ако се държиш като дете на Бог, ти ще носиш огън, където и да си. Христос възпламенява сърцата, не ги оставя равнодушни.

Гледам кръста Ти, Исусе, и се радвам на Твоята Благодат, защото Твоята Голгота ни възнагради със Свети Дух... А Ти всеки ден ми се поднасяш нежно – и неистово – в Светото причастие. И ме направи Божие дете! И ме повери на майка Си!

Не мога да се огранича само с отправянето на едни благодарности. Мисълта ми отива по-далеч – Господи, Господи, колко много души са далеч от Теб!

Разпали у себе си желанието за апостолска работа, та все повече хора да Го опознаят, да Го заобичат и да почувстват любовта Му!

Ти писа: „Чувам Те, Царю мой, да викаш с мощен глас, който още се чува: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!“ (Лк. 12:49).

А после добави: „Господи, отговарям Ти: целият съм Твой, с всичките ми чувства и способности – „Ето ме! Ти ме вика“ (І Царства, 3:6).

- Нека този отговор бъде твоят отговор във всекидневието на живота.

Сладка майко, стори да станем безразсъдни в стремежа си да накараме другите безразсъдно да се влюбят в Христос.

Сладка Дево Марийо, нека у нас любовта да не се проявява в проблясващи пламъчета от блуждаещи огньове, явяващи се понякога при разлагането на трупове... Нека тя бъде като бушуващ пожар, който възпламенява и изгаря всичко, до което се докосне.

Когато си заедно с някого – който и да е той, намери начин (без да вършиш странни неща) да го заразиш с твоята радост, че си Божие дете и че живееш като Божие дете.

Упражнявай едно радостно, нежно и твърдо, човешко и свръхестествено братолюбие; едно съпричастно братолюбие, което умее да посреща всички с постоянна искрена усмивка, което умее да разбира идеите и чувствата на другите.

- По този начин – нежно и твърдо, без да допускаш отстъпления нито в личното си поведение, нито в християнската доктрина, любовта на Христос - правилно живяна – ще ти додаде завоевателски дух: всеки ден у теб ще нараства страстта да работиш за душите.

Мое дете, нима не изгаряш от желание да направиш така, че всички да Го заобичат?

Да бъдеш християнин в този свят не значи да се изолираш. А напротив – значи да обичаш всички хора и да желаеш да запалиш у тях пламъка на любовта към Бог.

Ти трябва да се държиш като разгорен въглен, който запалва огън, където и да се намира, или поне се опитва да повиши духовната температура на заобикалящите го, като ги води към деен християнски живот.

Когато си с някого, си длъжен да виждаш една душа. Една душа - на която да се помогне, която да бъде разбрана, с която трябва да съжителстваш и която си длъжен да спасиш.

Моли се по следния начин, апостолска душо: Господи, стори така, че да умея да „пришпорвам“ хората и да превръщам всекиго във факел на Любовта и стори тези факли да бъдат единственият двигател на нашата дейност.

Сред огромното човешко множество – понеже ни е грижа за всички души, ти си длъжен да бъдеш като фермент. И с помощта на Божията благодат и на твоя отговор на благодатта да действаш по целия свят подобно на кваса, от който зависи качеството, вкуса и обема на хляба. И нека с твоя квас Христовият хляб да може да стане храна на колкото се може повече души.

Защитавай твърдо и с любов истината, когато се отнася до въпроси, свързани с Бог. Практикувай святото безсрамие да разобличаваш грешките, които понякога са жалки подмятания, а друг път - злобни разсъждения или даже нагло невежество. Обикновено става дума за проява на безсилие у хора, които не могат да понесат, че Божието слово е толкова плодотворно.

В деня, в който не се опиташ да накараш други да се приближат до Бог, ти – който винаги си длъжен да бъдеш разгорена жар – ще се превърнеш в непотребен въглен, в купчина пепел, подвластна на едно леко духване.

- Ти трябва да носиш огън, да изгаряш, да пламтиш, да разпалваш огньове от Божия любов, от вярност и от апостолско служение.

Също и от теб зависи мнозина да не бродят в мрака, а да поемат по пътища, които водят към вечния живот.

Ти твърдиш, че когато се замисляш за красотата, величието и плодотворността на апостолската дейност, започва да те боли глава при мисълта за пътя, който трябва да извървиш и за това колко много души са в очакване! А същевременно си щастлив, защото си се предал на Исус като Негов роб. Разкъсват те желания за кръст, за болка, за Любов, за души... Без да искаш, инстинктивно – което е знак за Любов, ти протягаш ръце и разтваряш длани, та Той да те прикове на Своя благословен кръст, за да бъдеш Негов слуга – да Му служиш! - което е равносилно на да царуваш.

Да се умре е хубаво нещо. Как може да си вярващ и същевременно да се страхуваш от смъртта?... Обаче от твоя страна би било предателство да искаш да умреш, след като Господ иска да те държи на земята. Да живееш, да живееш и да страдаш, и да работиш в името на Любовта – това е твоята орис.

Ти сериозно се замисли над думите ми: приемам смъртта, когато Той желае, както Той желае и където Той пожелае. Но в същото време си мисля, че е много „удобно“ човек да умре рано – иначе сме длъжни дълги години да искаме да работим за Него и заради Него в служба на другите.

Какво, да умра ли? Това е много удобно! – повтарям често.

- Кажи като онзи свят стар и болен епископ: Господи, докато мога да Ти бъда полезен, не се отказвам да живея и да работя в Твое име.