Какво разочарование очакваше хората, които забелязаха светлината от псевдоапостола и пожелаха да излязат от мрака и да се доближат до този светлик! Те се затичаха към него. И може би, бързайки по пътя, оставиха някъде късчета от кожата си... А някои в стремежа си към светлина дори се лишиха и от късчета от душата си... И накрая застанаха до псевдоапостола – а там намериха само студ и мрак. Студ и мрак, които ще изпълнят разбитите сърца на онези, които за известно време повярваха в идеала.

Лошо дело извърши псевдоапостолът: тези разочаровани хора, които отидоха да разменят своята същност за разгорена жарава, за един изумителен рубин на любовта, сега отново слизат на земята, откъдето дойдоха.... Слизат с едно изтинало сърце, със сърце, което вече не е сърце, а парче лед, обвито в мрак, който ще замъгли и мозъка.

Фалшиви апостоле на парадоксите, това е твое дело. При тебе Христос е на устните ти, но не и в делата ти; ти примамваш със светлина, която ти липсва на теб самия; у теб не гори огънят на любовта и се преструваш, че те е грижа за чуждите, а същевременно изоставяш своите. Ти си един лъжец, а лъжата е рожба на дявола... Следователно работаиш за дявола, объркваш последователите на Господ и макар тук често да побеждаваш, горко ти, когато настане денят и дойде нашата приятелка смъртта. Тогава ще видиш гнева на Съдията, Когото никога не можеш да заблудиш!... Пред лицето на Господ не вървят парадокси, никога никакви парадокси!