Приеми като свои мислите на мой приятел, който написа: „Размишлявах за добрината, която Бог проявява към мен, и преизпълнен с радост бях готов да завикам по улиците: „Татко!,Татко!“, та целият свят да научи за моята синовна благодарност. Е, не виках, а вървях и тихичко многократно Го призовавах така: „Отче!“, сигурен, че това Му харесва.

Аз не искам нищо друго, освен да Му угаждам и да Го прославям – всичко да бъде за Него. Ако искам моето спасение, моето освещаване, то е, защото знам, че Той го иска. Ако в своя християнски живот се стремя да привличам души, то е, защото знам, че Той има този стремеж. И - казвам чистосърдечно - никога няма и да погледна наградата. Аз не търся награда, правя всичко заради Любовта!“.