Колко много обичаше Божията воля една болна жена, за която положих духовни грижи! Тя приемаше продължителната, мъчителна и всеобхващаща болест (при нея нямаше останало нищо здраво) като проява на благословение и на специално предпочитание от Исус. В смирението си тя твърдеше, че заслужава наказание, но не смяташе силните болки, които усещаше из цялото си тяло, за наказание, а за оказана милост.

- Говорихме за смъртта. И за Небето. И за това, което щеше да каже на Исус и на Дева Мария... И как оттам щеше „да работи“ повече отколкото тук... „Бих желала да умра, когато Бог пожелае... обаче – възклицаше, изпълнена с радост – ех, ако можеше да бъде днес!“ Тя мислеше за смъртта с радостта на човек, който знае, че след смъртта отива при своя Отец.