Ти твърдиш, че когато се замисляш за красотата, величието и плодотворността на апостолската дейност, започва да те боли глава при мисълта за пътя, който трябва да извървиш и за това колко много души са в очакване! А същевременно си щастлив, защото си се предал на Исус като Негов роб. Разкъсват те желания за кръст, за болка, за Любов, за души... Без да искаш, инстинктивно – което е знак за Любов, ти протягаш ръце и разтваряш длани, та Той да те прикове на Своя благословен кръст, за да бъдеш Негов слуга – да Му служиш! - което е равносилно на да царуваш.