537
Веднъж, бидейки на място, където хората разговаряха и се слушаше музика, в душата ти избликна молитва, носеща необяснима утеха. Ти я завърши с думите: Исусе, не искам утеха, Тебе Те искам!
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/forja/537/ (16.06.2024)