Живеейки сред толкова егоизъм, толкова равнодушие – всеки гледа само себе си – се сещам за онези здрави дървени фигурки на магарета, които се движеха, клатушкайки се, по масата... – Едно магаре изгуби крака си. Обаче продължаваше да върви напред, понеже бе подпирано от другите.