Поражение

Когато погледът ни се замъгли, когато престанем да виждаме ясно, трябва да потърсим светлината. А Исус Христос ни каза, че Той е Светлината на света и е дошъл да изцелява болните.

- Затова нека твоите недъзи и твоите падения – щом Господ ги е допуснал - да не те отдалечават от Христос. А обратното – да те доближават до Него!

Заради моята немощ се оплаках на един приятел, че Исус сякаш ме подминава и ме оставя сам.

- Обаче веднага си възразих с болка и пълен с упование: не е така, моя Любов! Аз съм този, който Те е подминал и се е отдалечил от Теб. Повече няма да правя така!

Умолявай Господ за благодатта да се пречистваш в Неговата любов и... с твоето постоянно покаяние.

Обърни се към Дева Маря и я помоли да придобиеш – в знак на нейната обич към теб – дара на съкрушеното сърце и на разкаянието за твоите грехове и за греховете на всички мъже и жени от всички времена, съпроводени с болка за оскърбената Любов.

- И бидейки в такова душевно разположение, осмели са да добавиш: Майко, живот и надежда моя, поведи ме с твоята ръка.... И ако сега нещо у мен не е угодно на моя Бог Отец, позволи ми да го видя и двамата заедно да го отстраним.

- И продължи, без да се притесняваш: О, много милостива, о, състрадателна, о, сладка Дево Марийо, свята майко, моли се за мен, та като изпълнявам тъй обичната воля на твоя Син, да стана достоен да постигна и да се любувам на обещанията на нашия Господ Исус Христос.

Небесна моя майко, стори да се възвърна към ентусиазма, към щедрото себеотдаване, към самопожертвувателността, с една дума – към Любовта.

Не се плъзгай по течението! Не чакай да дойде Нова година, за да вземеш решение за промяна. Всички дни са добри за взимане на добри решения. Нека това стане още днес, ссга!

Обикновено тези, които чакат да дойде Нова година, за да започнат някакво свое начинание, са нещастни пораженци, защото освен че чакат, след това.... те и не започват.

Разбирам – проявил си слабост и си постъпил лошо. Обаче не разбирам защо не си даваш ясна сметка за това. Как можеш да вършиш лоши неща, а да казваш – или да си мислиш – че те са пристойни или че нямат значение.

Винаги помни: духовните заложби – разум, воля и памет, се подхранват от онова, което им предлагат сетивата. Така че... грижи се добре за тях!

Ти губиш покой – и си наясно с това – когато се съгласяваш с неща, които водят в грешна посока.

- Осмели се да бъдеш последователен и отговорен!

Незаличимите спомени за благодеянията, сторени ти от Бог, трябва да бъдат винаги мощна подкрепа и стимул – най-вече в часа на изпитания.

Има една-единствена смъртоносна болест, една-единствена гибелна грешка: да се примириш с поражението, да не умееш да се бориш, както подобава на Божие дете. Без това лично усилие душата се парализира, изпада в изолация и вече не е способна да принесе плод...

- Подобно човешко малодушие кара Господ да произнесе думите, с които към Него се обръща парализираният от къпалнята Витезда: Нямам си човек!

- Колко е срамно, ако Исус не открие в тебе мъжа или жената, които е очаквал да срещне!

В борбата да водиш аскетичен живот няма нищо лошо, следователно нищо отблъскващо. Тя е едно радостно утвърждаване, един вид спорт.

Добрият спортист не се стреми само към една победа и то от първи опит. Той се подготвя и тренира дълго време; спокойно и уверено прави опити - веднъж, дваж, пак и пак. И дори да не постигне веднага успех, упорито продължава, докато не преодолее препятствието.

На Теб, Исусе, се уповавам във всичко. Обърни ме!

Когато един свещеник, мой приятел, се подписваше като „Грешникът“, той го правеше убеден, че такава е истината.

- Боже мой, моля Те, очисти ме и мене!

Ако си направил грешка – малка или голяма, върни се на бегом при Бог!

- С радост се замисли върху думите от псалма: „сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50, 19).

Постоянно казвай в ума и сърцето си: Господи, колко пъти след падане си ме повдигал, си ми прощавал и си ме притискал до сърцето Си!

Постоянно си го казвай... И повече никога не се отделяй от Него.

Ти се чувстваш като нещастен слуга, чийто господар е взел ливреята – останал е само грешникът! – и разбираш усещането за голота, което са изпитали нашите прародители.

- Ти би трябвало постоянно да плачеш. И наистина си плакал много, и си страдал много. Въпреко това си много щастлив. За нищо на света не би се сменил с някого. Ето, толкова години не си загубил своята спокойна радост. Благодариш за нея на Бог и би искал да споделиш с всички тайната на твоето щастие.

- Да, ясно е защо много пъти за теб са казвали – макар че теб малко те интересува какво ще кажат хората – че си „човек на мира“.

Някои хора вършат само онова, което е в пределите на слабите човешки възможности и губят своето време. Така дословно се повтаря опитът на свети Петър: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме...“ (Лк. 5, 5)

Ако работят за своя сметка, без да са свързани с Църквата, без Църквата, каква полза ще има от такъв апостолат? Никаква!

- Те трябва да се убедят, че „за своя сметка“ няма да постигнат нищо. Трябва да им помогнеш да чуят какво следва в евангелския разказ: „по Твоята дума ще хвърля мрежата“ (Лк. 5, 5). Тогава уловът ще бъде успешен и богат.

- Колко е хубаво да се поправиш, след като си свършил – по какъвто и да е повод – апостолско дело „за своя сметка“!

Ти написа, а аз тук преписвам писаното: „Господи! Ти знаеш, че Те обичам“ (Йн. 21, 15; 16). Колко пъти, Исусе, повтарям отново и отново – като сладко-горчива литания – думите на Твоя Кифа (на иврит, на български – камък, в случая Петър). Защото знам, че Те обичам. Ала съм толкова неуверен в есбе си, че не се осмелявам да Ти го кажа категорично. А и толкова пъти го опровергавам със своя покварен живот! „Господи! Ти знаеш, че те обичам. - Нека моите дела, Исусе, никога не противоречат на този порив на моето сърце“.

- Повтаряй често тази твоя молитва и Той със сигурност ще я чуе.

Повтаряй с упование: О, Господи, ако моите сълзи бяха винаги сълзи на разкаяние!

- Помоли Го със смирение да ти предостави страданието, което желаеш.

Колко долно е моето поведение и колко е вероломно спрямо благодатта!

- Майко Божия, прибежище на грешниците, моли се за мен, та никога повече да не препятствам делото на Бог в моята душа.

Толкова години да си толкова близо до Христос и... да си толкова грешен!

- Нима тази дълга твоя близост с Исус не те кара да избухнеш в ридания?

Не ми липсва истинската радост, дори напротив... Обаче - изправен пред съзнаването на собствената си нищета – е съвсем логично да възкликна заедно със свети Павел: „Нещастен аз човек!“ (Рим. 7, 24).

- В такива моменти нараства горещото желание да изтръгнеш из корен препятствията, които издига твоето собствено Аз.

Не се плаши, нито се обезсърчавай, когато откриеш, че имаш опущения...и то какви опущения!

- Бори се, за да ги премахнеш. И докато се бориш, се замисли, че е хубаво, дето си даваш сметка за всички тези твои слабости. В противен случай ти би бил един горделивец, а горделивостта отдалечава от Бог.

Колко удивителна е добротата на Бог: Христос иска да живее в теб... . а дори ти забелязваш колко угнетяващо е бремето на твоята нищета, на клетата ти плът, на твоята мерзост, на тази нещастна пръст...

- Да, но и в такъв момент си припомни Божието послание: Исус Христос, Който е Бог и Човек, ме разбира и се грижи за мен, понеже е мой Брат и мой Приятел.

Ти живееш доволен, дори щастлив, макар от време на време да забелязваш одрасквания от ноктите на тъгата и дори често усещаш у себе си някаква горчивина.

- Тази радост и тази тревожност могат да съществуват съвместно – всяка в „своя“ човек. Първата – в новия, другата – във вехтия човек.

Смирението се ражда като плод на познанието – от познаването на Бот и от познаването на самия себе си.

Господи, моля Те за едни дар – за дара на Любовта. За една Любов, която да ме пречисти... И за още един Те моля – за самопознание, та да се изпълня със смирение.

Светци са тези, които се борят през целия си живог, тези, които съумяват да се изправят всеки път, след като се препънат или след като паднат, за да продължат мъжествено по своя път със смирение, с любов и с надежда.

Ако твоите грешки те правят по-смирен, ако те подтикват по-настойчиво да търсиш подкрепа от Божията ръка, значи те за теб са път към светостта. „Щастлива вина“ – пее Църквата.

Молитвата – дори моята – е всемогъща.

Смирението упътва всяка душа да не се обезсърчава от собствените простъпки.

- А истинското смирение води към... искането на прошка!

Ако бях прокажен, майка ми щеше да ме прегръща. Без страх и без никакво притеснение щеше да целува раните ми.

- А какво да кажем за Светата Дева? Усетим ли, че сме болни от проказа, че ни покрива гной, трябва да викнем: Майко! И покровителството на нашата майка ще бъде подобно на целувка по раните - една целувка, която ще ни излекува.

В тайнството покаяние Исус ни дава опрощение.

- В него делата на Христос ни обгръщат. От любов към нас Той умря на кръста – с разпънати ръце и прикован към дървото. Но не толкова прикован от гвоздеите, колкото от любовта Си към нас!

Сине мой, ако ти се случи да паднеш, бързо отиди да се изповядаш и потърси своя духовен ръководител. Разкрий раната си! Само така ще бъдеш напълно излекуван, само така ще бъдат избягнати всички възможности за инфектиране, въпреки че ще те боли като при хирургическа операция.

Искреността е жизнено необходима, за да напредваш във връзката си с Бог.

- Ако вътре в тебе, сине мой, се е загнездил и те гризе червей - изхвърли го от себе си! Винаги съм те съветвал да изповядваш първо онова, което ти би искал най-малко да се знае. След като го изхвърлиш навън чрез изповедта, ще забележиш как ще ти олекне!

„Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша“ (Пс. 22/23, 4). Не бива да ме притесняват нито моята нищета, нито изкушенията на врага, „защото Ти си с мене“ (Пс. 22/23, 4).

Като се замислих сега за моята окаяност, Исусе, Ти казах: остави се да бъдеш изхитрен от Твоето дете – подобно на добрите бащи, на татковците, които слагат в ръцете на чедото си подаръка, който самите те искат да получат от него... Понеже добре знаят, че малките нямат нищо.

- И колко много се радват после и бащата, и детето, макар и двамата да са съучастници в тази потайност!

Исусе, моя Любов, само като си помисля, че мога отново да Те наскърбя!... Аз съм Твой! Спаси ме!

А ти, като виждаш колко малко са твоите добродетели, твоите способности, твоите стремежи... нима не ти се иска да завикаш като слепеца Вартимей: „Сине Давидов, Исусе, помилуй ме!“? (Мк. 10, 46-52).

- Каква красива молитва... Казвай я често: Господи, помилвай ме!

- Той ще те чуе и ще ти помогне.

Подхранвай в душата си порива към поправяне на грешките, та разкаянието ти да расте от ден на ден.

Ако си верен, можеш да се наречеш победител.

- Дори да загубиш няколко битки в живота си, няма да познаеш поражение. Бъди сигурен – няма провали, щом действаш с богоугодни намерения и с желание да изпълняваш Божията воля.

- При това положение – победил или изгубил – ти винаги ще триумфираш, понеже си действал с Любов.

Убеден съм, че Той е чул твоята смирена и гореща молба: О, Боже мой, не ме интересува какво ще кажат хората. Прости ми за моя недостоен живот и стори да стана светец! Дори да е единствено за Теб!

В живота на християнина „всичко“ трябва да бъде посветено на Бог - дори личните слабости – ала поправени! - които Господ разбира и прощава.

Какво съм ти сторил, Исусе, та толкова да ме обичаш? Само Те наскърбявам... и Те обичам.

- Да Те обичам – в това ще се състои животът ми!

Всички тези радости, получени от Господ, дали не са ми дадени, за да бъда зависим от Него, та - служейки Му в малкото - така да Му служа и в голямото?

- Ето едно предложение: нека бъдем угодни на добрия Исус в малките детайли на всекидневния живот.

Трябва да обичаме Бог, понеже сърцето е създадено да обича. И затова, ако не го отдадем съвсем чистосърдечно на Бог, на Девата, наша Майка, на душите, сърцето ще си отмъсти – ще стане развъдник на червеи.

Кажи на Господ с пълната искреност на душата си: въпреки всичката си нищета аз съм луд от Любов, аз съм опиянен от Любов!

Измъчен от толкова много падания, от днес нататък аз ще бъда – с Божията помощ – винаги на кръста.

Вредите, причинени от плътта, нека ги плаща плътта – умъртвлявай се неизтощимо.

Призови Господ и Го помоли за особен покаятелен дух, с който всеки ден да можеш да побеждаваш, и после мълчаливо и самоотвержено Му поднасяй постоянните победи.

Щом усетиш плътта ти да слабее, казвай в личната си молитва: Господи, прикови на кръста това клето тяло, което се пречупва и бунтува.

Колко е прав свещеникът, който проповядваше така: „Исус ми прости цяла грамада грехове – какво великодушие! – въпреки моята неблагодарност. И ако на Мария Магдалена й бяха опростени много грехове, понеже много обичаше, то представяте ли си колко голям дълг за обич ме чака мен, на когото бяха опростени още повече!“

Исусе, Твой съм до полуда и до геройство! С помощта на Твоята благодат, Господи, дори ако трябва да умра за Теб, вече няма да Те изоставя.

Лазар възкръсна, понеже чу гласа на Бот; и след като го чу, веднага поиска да излезе от онова състояние. Ако не беше „поискал“ да излезе от него, той щеше отново да умре.

Имай един искрен стремеж: винаги вярвай в Бог; винаги се уповавай на Бог; винаги обичай Бог... И нека никога не ни напуска този стремеж, даже ако миришем като Лазар.

Радвай се на този мил парадокс в битието ти на християнин: самата наша окаяност ни кара да търсим убежище у Бог, да се съединим с Него; и вече с Него можем всичко.

Когато си паднал или си се прегърбил под бремето на твоите пороци, кажи с твърда надежда: Господи, виж, че съм болен; Господи, Ти, Който от любов си умрял за мен на кръста, ела ме изцери.

Чуй ме - довери Му се и упорито призовавай Неговото любящо сърце. Той ще те излекува – както направи с прокажените в Евангелието.

Изпълни се с упование в Бог и желанието ти никога да не се отделяш от Него да расте от ден на ден.

Неопетнена Дево, майко, не ме изоставяй! Виж как клетото ми сърце се облива в сълзи... Не искам да оскърбявам моя Бог!

- Вече съм наясно – и никога няма да го забравя - че не струвам нищо. Колко ми тежи моето безличие, моята самотност! Обаче... не съм сам. Ти, Сладка господарке, и Ти, Отче Боже, не ме оставяте.

Изправен пред бунта на моята плът и пред дяволските съждения срещу моята вяра, заявявам, че обичам Исус и вярвам, че Обичам и Вярвам.