297
Светът е студен, изглежда дълбоко заспал. Много пъти от твоята обсерватория го съзерцаваш с пламтящ взор. Нека светът се събуди, Господи!
Обуздай нетърпението си със сигурността, че ако съумеем да разпалим добре нашия живот, ще разнесем огън навсякъде… и панорамата ще се промени.
Предмети
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/surco/297/ (13.05.2024)