Вечност

Едно Божие дете не изпитва страх нито от живота, нито от смъртта, защото неговият духовен живот се основава върху разбирането , че е Божие чедо: Бог е мой Отец –разсъждава то – а Той е Творец на всички блага, Той е абсолютната Доброта.

- Обаче ти и аз наистина ли дейсваме като Божи деца?

Много се зарадвах, щом ми стана ясно, че си разбрал казаното от мен: ти и аз трябва да действаме, да живеем и да умрем като влюбени и само така „ще живеем“ вечно.

Господ винаги побеждава. Ако си Негов инсдтрумент – и ти ще побеждаваш, понеже ще воюваш в Божите битки.

Светостта се състои точно в това: да се бориш, за да си Му верен през целия си живот; и да приемаш с готовност Божията воля на смъртния си час.

Когато приемаш Господ в Евхаристията, благодари Му от все сърце за това Негово благоволение да бъде с теб.

- Не си ли се замислял, че е трябвало да минат цели векове, преди да дойде Месията? Докато патриарсите и пророците са се молели с целия народ на Израел: Господи, ела, земята е зажадняла за Теб!

- Дано бъде такава и твоята жажда за Любов!

И в днешно време - напук на хората, отхвърлящи Бог - земята е много близо до Небето

Ти ми писа: “Царството небесно прилича още на имане“ (Мт. 13, 44). Тези думи от Евангелието проникнаха в душата ми и пуснаха корени. А ги бях чел много пъги, без да успея да вникна в дълбокия им смисъл, без да усетя тяхната божествена сладост“.

Всичко, всичко трябва да продаде благоразумният човек, за да се сдобие с това съкровище – с безценния бисер на Славата!

Обърни се към Дева Мария и искрено й кажи: О, Царице моя! За да живея идеала, който Бог е вложил в сърцето ми, трябва да полетя... високо, много високо!

Не е достатъчно да се откъснеш с Божията помощ от земните неща, понеже знаеш, че те са прах. Дори от цялата вселена да направиш купчинка, за да стъпиш на нея и така да се приближиш повече до Небето – пак не стига!

Трябва да литнеш, без да докосваш нищо земно, следвайки единствено гласа и повея на Свети Дух. Обаче ти ми отговаряш: крилата ми са мръсни ! По тях от години са се трупали кални, лепкави пръски...

Отново те напътствам: обърни се към Девата. Пак й кажи: О, Царице, едвам смогвам да се отлепя от земята! Тя ме привлича като прокълнат магнит! – Света Богородице, ти можеш да сториш така, че душата ми да се понесе в окончателен и славен полет, чиято крайна цел е Божието сърце.

- Довери й се! Тя те чува.

Помисли само колко много Бог, нашият Господ, харесва тамяна, който се кади в Негова чест. Помисли също колко малко струват земните неща – едвам са започнали, а вече краят им се вижда...

Докато на Небето те очаква една огромна Любов – при нея няма изневери, няма заблуди. Там е всичката любов, цялата красота, цялото величие, всичкото знание...! И няма насита – твоята жажда ще бъде утолена, но ти пак ще търсиш извора.

Имай свръхестествен поглед към света! Бъди спокоен! Омиротворен! По този начин гледай на вещите, на хората и на събитияга – с очите на вечността.

При това положение каквато и стена да препречи пътя ти – дори ако от човешка гледна точка е непристъпна – тя изобщо няма да ти направи впечатление, ако наистина си вперил погледа си в Небето.

Ако се намираме до Христос и следваме стъпките Му, сме длъжни да възлюбим с цялото си сърце бедността, откъсването от земните блага и лишенията.

При духовния живот много пъти трябва да знаеш да губиш - според земните разбирания, за да спечелиш Небето. – Именно така винаги се печели!

Хората лъжат, когато казват „завинаги“, говорейки за преходни неща. „Завинаги“ става истина, една всеобхватна истина, когато става дума за вечността.

- И ти си длъжен така да живееш – с вяра, която те кара да усещаш вкуса на мед, на сладостите на небето, когато мислиш за тази вечност. Една вечност, която наистина е завинаги!

Ако нямаше друг живот освен земния, животът щеше да представлява един жесток фарс, пълен с лицемерие, злоба, егоизъм и предателства.

Продължавай напред, бъди радостен и упорит, независимо че си толкова нищожен, направо едно нищо.

- Когато вървиш с Него, никой не света не може да те спре. Освен това се замисли, че за тези, които обичат Бог, всичко е за тяхно добро. На земята за всяко нещо има решение, но не и за смъртта, а за нас смъртта е врата към Живота.

За да спасиш човека Ти, Господи, умря на кръста. Обаче само заради един смъртен грях Ти го осъждаш на вечни мъки... Колко силно Те оскърбява грехът и колко силно аз трябва да го ненавиждам!

Света Тереза Исусова твърди, че този, „който не се моли, него няма нужда да го изкушава дяволът; докато този, който отделя за молитва дори само четвърт час дневно, ще се спаси“..., защото общението с Господ – този нежен разговор дори когато душата е суха или загрубяла – ни разкрива истинската картина и вярното измерение на живота.

Бъди душа на молитвата.

„И тъй, цар ли си Ти?“ (Йн. 18, 37) – Да, Христос е Царят, Който не само ти дава аудиенция, когато си поискаш, но и в плен на Любовта дори напусна – даваш ли си сметка за това! – великолепния Небесен дворец, където ти все още не можеш да отидеш, и те очаква в дарохранителницата.

- Не ти ли се струва абсурдно, че се бавиш и не се стараеш по-често да разговаряш с Него?

От ден на ден все повече се убеждавам, че щастието на Небето е за тези, които умеят за бъдат щастливи на земята.

Виждам ослепително ясно формулата, тайната на земното и на вечното щастие: не само да приемаме Божията воля, но да се прилепим, да се отъждествим с нея, накратко – искрено да обичаме Божията воля с нашата воля.

- Това е безпогрешната тайна – подчертавам – за постигане на щастието и на мира.

Колко пъти ти се чувстваш обсипан и опиянен от Божи благодати.... И колко толям е грехът ти, когато не им откликваш!

В часа на изкушението упражни добродетелта на надеждата, казвайки: чака ме цяла вечност, за да почивам и да се радвам; а сега, пълен с вяра, трябва да спечеля с труд почивката и с мъки – радостта... Каква ли ще бъде Любовта в рая?

Или нещо по-добро – упражни любовта по следния начин: искам да зарадвам моя Бог, моя Любим, като изпълнявам във всичко Неговата воля... Сякаш не съществуват нито награди, нито наказания, а го правя само за да зарадвам Бог.

Когато се яви – понякога блясва като светкавица, друг път бръмчи като досадна мръсна муха, която гониш, а тя се връща – неприятната мисъл, че намеренията ти не са чисти, т.е. търсиш своята слава, веднага стори нещо, което да го опровергае.... И продължи спокойно да работиш заради Него и с Него.

- И мимоходом - дори да ти се струва, че го произнасяш само с устните – кажи бавно: Господи, не искам нищо за себе си. Правя всичко за Твоя прослава и заради Твоята любов.

`

Ти ми казваш, че ти е все едно дали си тук или в Китай.

- Добре, старай се да бъдеш там, където ще изпълняваш Божията воля.

Също и от теб зависи мнозина да не бродят в мрака, а да поемат по пътища, които водят към вечния живот.

Добий навика да препоръчваш всекиго, с когото общуваш, на неговия ангел пазител, за да му помага да бъде добър, верен и радостен, та да бъде приет – когато му дойде времето – във вечните обятия на любовта от Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух и Дева Мария.

Подобно на житното зърно и ние трябва да умрем, за да дадем плод.

Ти и аз искаме да направим с Божията помощ една дълбока и лъчиста бразда. За тази цел сме длъжни да изоставим клетото животинско начало у нас и да се насочим към духовните хоризонти. Така ще придадем свръхестествен смисъл на всички човешки дейности, а едновременно с това – и на хората, които ги упражняват.

Исусе, нека, когато отклонявам вниманието си, да го отклонявам по следния начин: вместо да мисля за света по време на общуването с Теб, да мисля за Теб, когато се занимавам със светските работи.

Ти се поизплаши, като видя толкова силна светлина.... Толкова силна, че ти се струва трудно да гледаш и да виждаш.

- Затвори очи за твоята очевидна окаяност. Разтвори очите на твоята душа за вярата, надеждата и любовта и продължи напред, като се оставиш да те води Той посредством твоя духовен наставник.

Бъди великодушен! Не се моли на Исус за никакви утехи!

- А защо? – ме попита ти. Защото добре знаеш – ти отговорих аз – че макар да изглежда, че нашият Бог се намира далече, той стои в центъра на душата ти, придавайки божествено значение на целия ти живот!

Говорил съм ти, че дори хора, които не са кръстени, са ми казвали развълнувани: „Да, така е; аз разбирам, че святите души трябва да бъдат щастливи, понеже гледат на нещата с друг поглед - поглед, несмущаван от земните работи, а виждащ света с очите на вечността“.

Дано и ти да имаш такъв поглед! – добавих – та постоянно да действаш подобаващо спрямо специалното отношение на Света Троица към теб.

Уверявам те, че ако ние, Божите деца, го искаме, можем до голяма степен да допринесем за озаряване на човешкия живот и труд чрез Божието сияние – едно вечно сияние, което Господ е благоволил да вложи в нашите души.

- Но както учи свети Йоан: „Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал“ (1 Йн., 2, 6). Такива постъпки водят винаги към славата, преминавайки обаче винаги през саможертвата.

Какво разочарование очакваше хората, които забелязаха светлината от псевдоапостола и пожелаха да излязат от мрака и да се доближат до този светлик! Те се затичаха към него. И може би, бързайки по пътя, оставиха някъде късчета от кожата си... А някои в стремежа си към светлина дори се лишиха и от късчета от душата си... И накрая застанаха до псевдоапостола – а там намериха само студ и мрак. Студ и мрак, които ще изпълнят разбитите сърца на онези, които за известно време повярваха в идеала.

Лошо дело извърши псевдоапостолът: тези разочаровани хора, които отидоха да разменят своята същност за разгорена жарава, за един изумителен рубин на любовта, сега отново слизат на земята, откъдето дойдоха.... Слизат с едно изтинало сърце, със сърце, което вече не е сърце, а парче лед, обвито в мрак, който ще замъгли и мозъка.

Фалшиви апостоле на парадоксите, това е твое дело. При тебе Христос е на устните ти, но не и в делата ти; ти примамваш със светлина, която ти липсва на теб самия; у теб не гори огънят на любовта и се преструваш, че те е грижа за чуждите, а същевременно изоставяш своите. Ти си един лъжец, а лъжата е рожба на дявола... Следователно работаиш за дявола, объркваш последователите на Господ и макар тук често да побеждаваш, горко ти, когато настане денят и дойде нашата приятелка смъртта. Тогава ще видиш гнева на Съдията, Когото никога не можеш да заблудиш!... Пред лицето на Господ не вървят парадокси, никога никакви парадокси!

Ето най-верния път: чрез унижение – стигаме до Кръста; а от Кръста – поемаме с Христос към безсмъртната слава на Бог Отец.

С каква голяма радост ме изпълни апостолското послание от този ден! Свети Дух чрез свети Павел ни разкрива тайната на безсмъртието и на славата. Всички ние, хората, изпитваме страстното желание да бъдем вечни.

Желаем да продължават вечно миговете от нашия живот, които смятаме за щастливи. Желаем паметта за нас да живее вечно, покрита със слава. Желаем да обезсмъртим нашите идеали. И затова в моментите на привидно щастие – когато нещо прикрива нашата безпомощност, ние всички, напълно естествено, искаме и си пожелаваме те да траят вечно, во веки веков.

Обаче колко прозорлив е дяволът! Колко добре познава човешкото сърце! Ще бъдете като богове – каза на първите хора. Това беше една жестока лъжа. Свети Павел в своето послание до филипяни ни разкрива божествената тайна, за да постигнем безсмъртието и Славата: Исус се понизи и прие образ на раб... „Смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всички небесно, земно и подземно“ (Фил. 2, 8-10).

За да придружаваме Христос в Неговата слава, в Неговата окончателна победа, преди това е нужно да участваме в Неговата жертва, да се уподобим на Него – мъртъв на Голгота.

Не се разсейвай, не давай свобода на фантазията си. Живей вглъбен в себе си и така ще бъдеш по-близо до Бог.

Помогни ми няколко пъти да повторя в ухото на този, и на онзи.. и на всички: грешникът, който вярва, дори да е постигнал всички земни блаженства, при всички положения е нещастен и окаян.

Истина е, че причината, която трябва да кара всички, а нас ни задължава да се ненавижда грехът – дори простимият, е свръхестествена: Бог го мрази в цялата Си безкрайност с огромна, вечна и неотменна ненавист като едно зло, противно на безкрайното добро... Обаче първото разсъждение, което ти посочих, може да ни отведе до второто, горното.

Степента на твоята святост се определя от степента на твоето умъртвление в името на Любовта.

Бяха се развихрили яростни гонения. И един свещеник се молеше така: Исусе, нека всеки кощунствен пожар засили у мен пожара на Любовта и на изкуплението.

Ти твърдиш, че когато се замисляш за красотата, величието и плодотворността на апостолската дейност, започва да те боли глава при мисълта за пътя, който трябва да извървиш и за това колко много души са в очакване! А същевременно си щастлив, защото си се предал на Исус като Негов роб. Разкъсват те желания за кръст, за болка, за Любов, за души... Без да искаш, инстинктивно – което е знак за Любов, ти протягаш ръце и разтваряш длани, та Той да те прикове на Своя благословен кръст, за да бъдеш Негов слуга – да Му служиш! - което е равносилно на да царуваш.

Силно ме развълнува горещата молитва, която произнесоха устните ти: „Боже мой, единнственото ми желание е да бъда приятен за очите Ти; нищо друго не ме интересува. – Майко непорочна, стори да бъда движен само от Любов!“

Моли се от все сърце: по-добре да умра хиляда пъти, отколкото да оскърбя моя Бог.

И това не толкова заради наказанието за греха , което си заслужаваме, колкото защото Исус е бил и продължава да бъде толкова добър към теб.

Боже мой, кога ще Те възлюбя заради Теб самия? Макар че - ако човек се замисли - да искаме вечната награда, Господи, значи да Те искаме Теб, тъй като Ти ни се даваш като награда.

„Вкусете и ще видите колко благ е Господ“ – казва псалмописецът (Пс. 33 (34), 9).

- Придобиването на духовното – което е Любов – трябва да се проявява и в голямото, и в малкото като стремеж към Безпределното, към вечността.

Исусе, не искам да мисля какво ще бъде „утре“, защото не искам да поставям предел на Твоето великодушие.

Приеми като свои мислите на мой приятел, който написа: „Размишлявах за добрината, която Бог проявява към мен, и преизпълнен с радост бях готов да завикам по улиците: „Татко!,Татко!“, та целият свят да научи за моята синовна благодарност. Е, не виках, а вървях и тихичко многократно Го призовавах така: „Отче!“, сигурен, че това Му харесва.

Аз не искам нищо друго, освен да Му угаждам и да Го прославям – всичко да бъде за Него. Ако искам моето спасение, моето освещаване, то е, защото знам, че Той го иска. Ако в своя християнски живот се стремя да привличам души, то е, защото знам, че Той има този стремеж. И - казвам чистосърдечно - никога няма и да погледна наградата. Аз не търся награда, правя всичко заради Любовта!“.

Колко много обичаше Божията воля една болна жена, за която положих духовни грижи! Тя приемаше продължителната, мъчителна и всеобхващаща болест (при нея нямаше останало нищо здраво) като проява на благословение и на специално предпочитание от Исус. В смирението си тя твърдеше, че заслужава наказание, но не смяташе силните болки, които усещаше из цялото си тяло, за наказание, а за оказана милост.

- Говорихме за смъртта. И за Небето. И за това, което щеше да каже на Исус и на Дева Мария... И как оттам щеше „да работи“ повече отколкото тук... „Бих желала да умра, когато Бог пожелае... обаче – възклицаше, изпълнена с радост – ех, ако можеше да бъде днес!“ Тя мислеше за смъртта с радостта на човек, който знае, че след смъртта отива при своя Отец.

Не се плаши от смъртта. Тя е твоя приятелка!

- Опитай се да свикнеш с реалността на смъртта. Често се замисляй за троба си – представи си как би изглеждало умрялото ти тяло след осем дни, вдъхни мириса му, пипни загниващия труп...

- И си го припомняй често особено когато влечението на плътта почне да те измъчва.

Като си отвори душата, ми каза: „Тези дни си мислех за смъртта като за една почивка независимо от всичките ми злодеяния. И обмислях как, след като ми съобщят: „Удари часът да умрете“, аз с удоволствие ще отвърна: „Не, удари часът да живея“.

Да се умре е хубаво нещо. Как може да си вярващ и същевременно да се страхуваш от смъртта?... Обаче от твоя страна би било предателство да искаш да умреш, след като Господ иска да те държи на земята. Да живееш, да живееш и да страдаш, и да работиш в името на Любовта – това е твоята орис.

Поне веднъж дневно си представяй, че си на прага на своята смърт, за да видиш от такава гледна точка събитията на деня.

Уверявам те, че от подобна преценка ще добиеш добър опит за постигане на омиротворение.

Ти сериозно се замисли над думите ми: приемам смъртта, когато Той желае, както Той желае и където Той пожелае. Но в същото време си мисля, че е много „удобно“ човек да умре рано – иначе сме длъжни дълги години да искаме да работим за Него и заради Него в служба на другите.

Какво, да умра ли? Това е много удобно! – повтарям често.

- Кажи като онзи свят стар и болен епископ: Господи, докато мога да Ти бъда полезен, не се отказвам да живея и да работя в Твое име.

Не се стреми да правиш каквото и да е, за да печелиш заслуги или защото те е страх от мъките в чистилището. Отсега и завинаги се старай да вършиш всичко – дори най-дребното, само и само за да угодиш на Исус.

Когато дойде нашата добра и неизбежна сестра смърт, за да ти окаже услугата да те заведе при Бог, горещо желай да не бъдеш привързан към нищо на земята!

Щом желаеш да живееш, да имаш вечен живот и вечно щастие, не бива да напускаш лодката на нашата свята майка Църквата. – Внимавай! Ако се отдалечиш от нея, ти се обричаш на смърт: ще попаднеш сред морските вълни, водите ще те погълнат, ще се отдалечиш от Христос и ще загубиш Неговото приятелство, което ти самият доброволно избра, когато си даде сметка, че Той ти го предлага.

Исус дойде на земята, за да страда... та другите да избягнат страданията – дори земните.

Няма по-хубава власт от тази – да знаеш, че служиш, че служиш доброволно на всички души!

- По този начин се печелят големите почести – тези на земята и тези на Небето.

Бидейки тормозена и преследвана заради вярата, една душа със свръхестествен усет казваше: „Предпочитам да ме удрят тук, отколкото да ме удрят в чистилището“.

Ако обичам, за мен няма да има ад.

Колко е хубаво да живееш от изобилната щедрост на Бог! Колко е хубаво да не търсиш нищо друго освен Неговата слава!

Ако действително искаш да имаш вечен живот и почести, научи се в много случаи да се отказваш от твоите благородни лични амбиции.

Не използвай твоето „мое“, когато говориш за твоето здраве, за твоето добро име, за твоята кариера, за твоята работа, за всяка твоя стъпка.. Много е смущаващо! Сякаш си забравил, че ти нямаш нищо „мое“, всичко е Негово.

Когато ти се случи през деня да се почувстваш унижен – може да е и без всякакво основание, когато помислиш, че твоето мнение трябва да надделее, когато забележиш, че започва да се натрапва твоето „Аз“ - моето..., моето..., моето..., бъди уверен, че така убиваш времето, докато необходимото е да убиеш твоя егоизъм.

Съветвам те да не търсиш лична слава, дори ако я заслужаваш. По-добре е всичко да остава незабелязано; нека най-красивото и най-благородното от нашата дейност, от нашия живот да остане скрито... Какво величие има в това да се смалиш! Всичката слава е за Бог!

В моментите на голяма скръб една душа казваше на Господ: „Исусе, какво можех да Ти дам, като нямам друго освен моята чест? Ако имах богатство - щях да Ти го предам. Ако имах добродетели - щях да използвам всяка от тях, за да Ти служа. Имах само чест и Ти я предадох на Теб. Бъди благословен! Аз съм спокоен - тя е на сигурно място в Твоите ръце!“.

Появих се от калта и земята е наследството на целия ми род.

Кой, ако не Бог, заслужава възхвала?

Когато усетиш гордостта да закипява в теб - това високомерие!, което те кара да се чувстваш като супермен, значи е дошъл моментът да сепнеш: Не! И по този начин ще се насладиш на радостта на доброто Божие дете, което, въпреки че прави грешни стъпки по земята, върши добри дела.

Света Марийо, Звездо морска, бъди ни пътеводна звезда!

- Викай силно тези думи, защото никаква стихия не може да срази нежното сърце Мариино. Щом забележиш бурята да наближава, ако застанеш в това надеждно прибежище – каквато е Дева Мария – не ще има опасност да претърпиш крушение или да пропаднеш.