Възстановяване

Ти чувстваш необходимостта от обръщане – Той те моли за повече... А ти Му даваш от ден на ден все по-малко!

В действителност към всекиго от нас е било отправено – като към Лазар – едно „излез вън!“ (Йн. 11, 43), което ни е задвижило.

- Колко е тъжно да гледаш онези, които все още са мъртви и не познават силата на Божието милосърдие.

- Поднови святата си радост, защото в противовес на човека, който се разкапва без Христос, се възправя човекът, който е възкръснал с Него.

Привързаността към земните неща – дори когато не става дума за алчност или мръсно сластолюбие – обикновено има в основата си някакъв егоизъм.

Ала не бива да се презират всички привързаности, понеже могат да бъдат до голяма степен святи; само трябва винаги да пречистваме намеренията си.

Не търси съчувствие. Много често това е знак на горделивост или на тщеславие.

Когато говориш за богословските добродетели: вяра, надежда и любов, се замисли, че това не са добродетели, за които да се философства, а добродетели, с които да се живее.

Има ли нещо в живота ти, което не приляга на твоето християнско призвание и те кара да не се стремиш към очистване?

- Направи преглед на душата си и се промени.

Внимателно огледай поведението си. Ще забележиш, че правиш куп грешки, които вредят на теб и може би на тези около теб.

- Припомни си, синко, че микробите са не но-малко опасни от дивите зверове. А ти умножаваш тези грешки, тези недостатъци - както отглеждат микробите в лаборатория – вследствие на недостатъчното ти смирение, вследствие на недостатъчната ти молитва, вслествие на недостатъчната ти ангажираност с поетите задължения, вследствие на собственото ти непознаване... И след време тези огнища на зараза отравят твоята среда.

- Всеки ден имаш нужда от хубав изпит на съвестта, след който истински да те заболи от твоите грешки, опущения и грехове, и който да те насочва към конкретни идеи за тяхнотто преодоляване.

Всемогъщият, Всесилен и Всезнаещ Бог трябваше да избере Своята майка.

Ти какво би направил, ако трябваше ти да я избираш? Мисля, че ти и аз бихме избрали тази, която имаме, като я изпълним с всички благодати. Така стори и Бог. Затова след Света Троица следва Мария.

- Богословите посочват едно логическо обяснение за това изобилие от благодати, за тази нейна неподатливост на дявола: така беше целесъобразно да бъде, Бог можеше да го направи и го направи. Това е великото доказателство. Това е най-ясното доказателство, че Бог още от първия момент дари Своята майка с всички нужни качества. И тя е такава: прекрасна, чиста и непорочна тялом и духом!

Ти очакваш победата, края на битката... а тя не идва?

- Благодари на Господ, сякаш вече си я постигнал, и остави в ръцете Му твоето нетърпение – човекът, който Му е верен, ще възпее радостта от победата.

Има моменти, когато – лишен от връзката с Господ, която дори и насън ти осигуряваше постоянна молитва – сякаш се съпротивляваш на Божията воля.

- Наясно си, че това е слабост. Възлюби Кръста; възлюби отсъствието на много неща, които целият свят смята за необходими; възлюби препятствията в началото на пътя или по пътя, който си решил да следваш; възлюби собствената си нишожност и духовна окаяност.

- Предложи на Господ – за да покажеш действена любов – това, което е твое, и това, което е на твоите близки. Човешки погледнато, то не е малко; но погледнато в свръхестествена светлина, то е нищо.

Случвало се е някой човек да ми каже: Отче, чувствам се уморен и охладнял; когато се моля или изпълнявам някаква набожност, ми се струва, че играя театър...

На този човек, а и на теб – ако си в същото положение – отговарям: Какво, театър ли? – Ами много хубаво, дете мое! Играй театър! Господ е твоята публика: Отец, Син и Свети Дух; Света Троица ни гледа в моментите, когато „играем театър“...

- Да играеш така пред Бог от любов и за да Му угодиш, когато живееш трудно, това е чудесно! Като трубадур на Бог! Колко прекрасно е това изпълнение, играно в името на любовта, в дух на саможертва и без никакво лично удовлетворение, а само за да зарадваш нашия Господ!

- Точно това значи да живееш в името на Любовта.

Сърце, което обича безразборно земните неща, е като приковано към тях с вериги или вързано с невидима нишка, което му пречи да се издигне към Бог.

„Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение“ (Мт. 26, 41; Мк. 14, 38)... Поразително е колко лесно може да се захвърли едно благочестиво занимание заради някаква мимолетна подбуда!

Равнодушният апостол – този е големият враг на душите.

Очевиден белег на равнодушието е липсата на свръхестествен „инат“, на решителност да се доведе работата до край – до полагането на „последния камък“.

Има студени, но благородни сърца, които – като се доближат до горещото Исусхристово сърце – се разтапят, подобно на бронза, в сълзи на любов и разкаяние. И се разпалват.

И обратното – сърцата на равнодушните са от кал, от жалка плът... И стават на парчета, на прах... Предизвикват съжаление.

Кажи заедно с мен: Исусе мой, отстрани от нас равнодушието! Не позволявай да бъдем равнодушни!

Всичката доброта, всичкото великолепие, всичкото величие, всичката красота, всичката благодат красят нашата Майка.

- Нима не се изпълваш с любово, че имаш такава Майка?

Ние сме влюбени в Любовта. Затова Господ не иска да бъдем сухи и корави като пънове; Той иска да бъдем пропити с Неговата любов!

Помисли дали разбираш това привидно противоречие. – Като навърши тридесет години, един човек написа в дневника си: „вече не съм млад“. А на четиридесетия си рожден ден записа: „Ще остана млад, докато навърша осемдесет години; ако умра преди това, ще си помисля, че съм се провалил“.

- Независимо от годините той беше винаги изпълнен със зрялата младост на Любовта.

Как добре разбирам въпроса, който една влюбена в Бог душа Му задаваше: „Имало ли е нещо при мен - някаква гримаса на недоволство може би, което е можело да Ти причини болка на Теб, Господи, Любов моя?“

- Моли твоя Бог Отец да ни дарява с този постоянен въпрос на влюбените.

Виждаш ли с каква любов, с какво доверие приятелите на Христос се отнасят към Него? Съвсем непринудено сестрите на Лазар Го упрекват за Неговото отсъствие: Пратихме да те известят! „Господи, да беше тук...“ (Йоан 11, 21; 11, 32).

- Спокойно Му се довери: научи ме да се обръщам към Теб с приятелската любов на Марта, Мария и Лазар; да се отнасям към Теб както се отнасяха първите дванадесет, макар и в началото те да не Те следваха може би по свръхестествени подбуди.

Колко ми е приятно да съзерцавам свети Йоан, склонил глава върху гърдите на Христос! – Това е като да се откажем поради любов от разума си – колкото и да ни е трудно, за да го възпламеним с огъня на Христовото сърце.

Бог ме обича... Свети апостол Йоан пише: „Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби“ (1 Йн. 4, 19). И сякаш това е малко, Исус се обръща към всеки от нас независимо от нашата безспорна окаяност, за да ни попита, както питаше свети Петър: „„Симоне Йонин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?“ (Йн. 21, 15)...

- Сега е моментът да отговорим: „Господи, Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам“ (Йн. 21, 17). И смирено да добавим: помогни ми да Те обичам повече, умножи любовта ми!

Любовта иска дела, а не сладки слова. Дела и пак дела!

- Помисли за следното намерение: както досега многократно ще Ти казвам, че Те обичам – колко пъти само Ти го казах днес! Обаче с помощта на Твоята благодат нека основно моето поведение, моите всекидневни дребни дела да привличат – с несловесна красноречивост - Твоето внимание, показвайки Ти моята любов.

Ние не умеем да общуваме с Исус с нежната благост, с която мнозина бедни недодялани хора, но добри християни, общуват всекидневно с някое бедно създание, подобно на тях – било тяхната жена, тяхното дете или някой техен приятел.

- Тази истина трябва да ни послужи за поука.

Толкова привлекателна и вълнуваща е Божията любов, че нейното разрастване в живота на християнина няма предел.

Не можеш да се държиш като капризно дете или като някакъв луд.

- Ти трябва да бъдеш последователна личност, едно Божие дете – търпеливо в професионалните си занимания и в отношенията си с хората. И знанието, че си в Божието присъствие, да те кара да бъдеш съвършен и в най-дребните детайли.

Ако необмислено раздаваш правосъдие, може да нараниш хората.

- Следователно води се винаги от любовта към Бог. Тази любов ще добави към присъдата балсама на любовта към ближния и ще прочисти земната любов.

Когато Бог присъства в твоите дела, всичко се одухотворява.

Обичай страстно Господ. Обичай Го безумно! Понеже ако има любов – и тя е истинска! – смея да твърдя, че тя няма да е в резултат на някакво намерение. Родителите ми – спомни си и твоите – едва ли живееха с намерението да ме обичат; те просто ме обичаха. И с колко много знаци на любов ме обсипваха всеки ден!

С такова човешко сърце ние можем и трябва да обичаме Бог.

Любовта е жертва, а жертвата заради Любов носи радост.

Отговори си сам: колко пъти на ден волята ти те кара да вложиш сърцето си в Бог, за да Му предадеш твоите чувства и дела?

А това е добра мярка, за да провериш силата и качеството на твоята любов.

Бъди твърдо убеден, че Бог има правото да ни пита: Мислиш ли за Мен? Усещаш ли присъствието Ми? Търсиш ли Ме за подкрепа? Търсиш ли Ме като светлина на живота си, като щит... като всичко?

- В такъв случай утвърди се в намерението - в моментите, които земните хора смятат за щастливи, ще Те зова: Господи! В моментите, които смятат за нещастни, отново ще зова: Господи!

Не губи никога чувството за свръхестественото. Независимо че виждаш колко са противни твоите лоши наклонности, твоята нищета – калта, от която си направен – Бог разчита на теб.

Живей естествено - като околните, ала прави свръхестествен всеки миг от твоя ден.

За да можеш да съдиш добронамерено, са нужни чисто сърце, ревност за Божите неща и любов без предубеждения към душите.

- Замисли се над това!

Чух мои познати да си говорят за своите раидоприемници. Почти несъзнателно пренесох темата на разговора в духовната сфера. Ние много сериозно сме се заземили и сме забравили антената, с която да уловим вълните на вътрешния ни живот...

- Това е причината да са толкова малко душите, които имат връзка с Бог. Дано никога не ни липсва настройката да долавяме свръхестественото.

Нима обръщам повече внимание не на Бог, а на разни незначителни неща и дреболии, на които нищо не дължа и от които нищо не очаквам? Та с кого съм аз, когато не съм с Бог?

Кажи Му: Господи, не искам нищо друго освен това, което искаш Ти. Дори това, за което Те моля напоследък - ако ме отдалечава и на милиметър от Твоята воля – не ми го давай.

Тайната да постигаш резултати се крие в това – да бъдеш благочестив, искрено благочестив. Така целият ти ден ще преминава с Него.

Постави си за цел: отстоявай – по възможност без паузи – дружбата и общението в любов и послушание със Светия Дух.

- Ела, Дух Свети, да обитаваш душата ми!

Повтаряй от все сърце и и с нарастваща любов – особено когато си близо до дарохранителницата или си приел Светото причастие - /non est qui se abscondat a calore eius/ (и от неговата топлина нищо се не укрива – Пс. 19/18, 7 – превод на латинския текст според СП) нека не Те избягвам, Господи, нека ме изпълни огънят на Твоя Свети Дух.

Нека да горя с огъня на Свети Дух – викаш ти. И добавяш: трябва клетата ми душа колкото се може по-скоро отново да литне... и да лети, докато не намери покой в Теб!

- Твоите желания ми се струват чудесни. Ще се моля за теб на Духа Утешител; постоянно ще Го призовавам да се установи в центъра на твоето същество, да господства там и да придава свръхестествен оттенък на твоите дела, думи, мисли и стремежи.

На празника Въздвижение на Светия кръст ти помоли най-чистосърдечно Господ да ти даде благодатта да „въздвижиш“ Светия кръст в твоите способности и в твоите чувства... Да ти даде нов живот! И да ти удари нов печат, за да утвърди истинността на твоята мисия... Цялото ти същество да бъде на Кръста!

- Ще видим, ще видим...

Умъртвлението трябва да бъде постоянно – като туптенето на сърцето. По този начин ще придобием власт над самите себе си и ще живеем с Христова любов към другите.

Да възлюбиш Кръста значи да умееш с радост да приемаш изпитанията в името на Христос - колкото и да е трудно и именно защото е трудно. Ти имаш опита, че това са съвместими неща.

Християнската радост не е физиологическа. Нейното основание е свръхестествено и се издига над болестите и над раздорите.

- Тази радост не идва от дрънкане на звънци и народни танци.

Истинската радост е нещо по-съкровено, нещо, което ни прави спокойни, ни изпълва с удовлетворение, макар понякога това да не ни проличава и да изглеждаме сериозни.

Написах ти: макар и да разбирам, че е нещо обичайно така да се казва, но ми е неприятно, когато чуя да наричат кръст нечии трудности, породени от горделивостта на човека. Това бреме не е Кръст, не е истинският Кръст, понеже не е Кръстът на Христос.

Бори се с тези измислени пречки, които нямат нищо общо с новия печат на Христос. Избави се от всички маски на собственото аз!

Даже в дните, когато ти се струва, че си губиш времето, в прозата на хилядите малки банални дреболии се крие поезия, повече от достатъчна, за да се почувстваш на Кръста – на един незрим Кръст, Кръст без всякаква публика.

Не обвързвай сърцето си с нищо преходно. Подражавай на Христос, Който стана беден заради нас (вж. 2 Кор. 8, 9) и нямаше де глава да подслони (вж. Лк. 9, 58).

- Помоли Го да ти дари едно ефективно - без никакви изключения - откъсване от света, бидейки ти посред света.

Ясен знак за такова откъсване е да не смяташ - ама наистина - че нещо, каквото и да е то, е твое.

Този, който живее искрено вярата , знае, че преходните блага са само средства и ги използва решително и щедро.

Възкръсналият в слава Христос отхвърли всичко земно, та Неговите братя, хората, да се замислят какво да отхвърлят.

Трябва да обичаме много Светата Дева. Но никога няма да я обичаме достатъчно!

- Обичай я силно! Не стига да слагаш тук и там нейни икони, да молиш „Радвай се...“ и други молитви. По-добре се научи да й поднасяш – при твоя закоравял живот – всеки ден по някаква малка жертва, за да й покажеш твоята любов и любовта, която искаме цялото човечество да храни към нея.

Ето истинският път за християнина: себеотдаване и любов. Любов към Бог и заради Него – към ближния, и в основата на двете - жертвата.

Исусе, аз се оставям доверчиво в Твоите ръце; прикланям глава на твоите любящи гърди, прилепвам моето сърце до Твоето. И във всичко искам това, което Ти искаш.

Днес, когато животът около нас е пълен с непослушание, с клюки, с интриги, с бъркотии, повече от всякога ни е нужно да обичаме послушанието, искреността, лоялността, порядъка, а всичко това – с едно свръхестествено чувство, което ще ни направи по-човечни.

Ти ми казваш, че – да! – твърдо си решил да следваш Христос.

- Значи трябва да вървиш в крак с Него, а не както ти е удобно!

На какво се основава нашата вярност?

- Бих ти казал в общи линии, че се основава на Божията любов. Тя побеждава всички пречки: егоизма, горделивостта, умората, нетърпението...

- Обичащият обвинява себе си – смята, че дори обичайки от все сърце, това не е достатъчно.

Разказаха ми – и аз го записах, защото е много красиво, че една монахиня от Арагон, благодарейки за бащинската грижа на Бог, казвала: „Колко е прозорлив! Наясно е с всичко“.

И ти – като всички Божи деца – имаш нужда от личната молитва: от това пряко и съкровено общуване с нашия Господ, от този диалог между двамата лице в лице, а не да се криеш в сенките на анонимността.

Първото условие за добра молитва е настойчивостта; второто – смирението.

- Бъди свято упорит и не губи упование. Размисли, че когато молим Господ за нещо важно, Той може би иска молитвата ни да продължи няколко години. Упорствай! Но упорствай с нарастващо упование.

Бъди настойчив в молитвата – както ни съветва Учителя. Тази отправна точка ще бъде източникът на твоя мир, на твоята радост, на твоето успокоение и следователно на твоята човешка и свръхестествена активност.

Веднъж, бидейки на място, където хората разговаряха и се слушаше музика, в душата ти избликна молитва, носеща необяснима утеха. Ти я завърши с думите: Исусе, не искам утеха, Тебе Те искам!

Животът ти трябва да бъде една постоянна молитва, един непрекъснат диалог с Господ независисмо от ситуацията: приятна или неприятна, лесна или трудна, обичайна или извънредна...

При всички случаи веднага трябва да ти дойде наум да говориш с твоя Бог Отец, като Го потърсиш в центъра на душата си.

Толкова е лесно да се вглъбиш в молитва, в размишление! Исус не ни кара да чакаме, Той няма приемна, лично Той ни очаква.

Стига да кажеш: Господи, искам да се помоля, искам да говоря с Теб! И вече си в присъствието на Бог, разговаряш с Него.

Освен това Той не те притиска за времето – разполагаш с него колкото желаеш. И то не десет минути или четвърт час. Не! А часове, дори цял ден! Той е Който е: Всемогъщ и Всемъдър.

При вътрешния живот както при човешката любов е необходимо да си много упорит.

Да, така е. Нужно е много пъти да размишляваш за едни и същи неща - отново и отново, докато „откриеш Америка“.

- Че как преди не съм го видял това така ясно? – ще се запиташ учуден. Много просто – понякога приличаме на камъните, които оставят по тях да се стича вода, без да поемат и капка.

- Затова е нужно отново да се замислим за същото нещо – а то не е съвсем същото! – за да се изпълним с Божията благословия.

При Жертвоприношението на олтара свещеникът взима Тялото на нашия Бог и чашата с Неговата кръв и ги издига над всички земни неща, казвайки: чрез Христа, със Христа и във Христа (заради моята Любов, с моята Любов, в моята Любов – превод от испанския текст).

Присъедини се към този жест. И нещо повече – въплъти тази действителност в твоя живот.

Евангелиего разказва, че когато разбира, че искат да го направят цар – след като е сторил чудото с умножаването на хлябовете - Исус се скрива в планината (виж Йн. 6, 15).

- Господи, Ти ни направи участници в чудото с Евхаристията. Молим Те, да не се криеш, да живееш с нас, да Те виждаме, да Те докосваме, да Те чувстваме. Искаме да сме винаги до Теб, да бъдеш Царят на нашия живот и на нашите дела.

Общувай с трите Лица: с Бог Отец, с Бог Син и с Бог Свети Дух. А за да стигнеш до Света Троица, се обърни към Дева Мария.

Няма „жива“ вяра онзи, който тук и сега не се е посветил на Исус Христос.

Всеки християнин е длъжен да търси и да общува с Христос, за да може да го обича все повече.

- Това е като при годежа – общуването е необходимо, защото ако двама души не си говорят, те никога няма да успеят да се залюбят. А нашият живот е живот в Любов.

Отдели малко време и се замисли за светия гняв на Учителя, когато вижда как в Храма в Йерусалим увреждат нещата на Отца Му.

- Това да ти служи за урок – за да не бъдеш никога безразличен, нито страхлив, когато не се отнасят с уважение към Божите неща!

Възлюби святата човешка същност на Исус Христос.

- Не се ли радваш, че е пожелал да бъде като нас? Благодари на Исус за тази извънмерна добрина!

Настана времето преди Рождество Христово. Какво подходящо време да съживиш желанието, копнежа и искрената жажда да дойде Христос! Да идва всекиднево в душата ти в Причастието! Той скоро ще дойде – ни вдъхновява Църквата.

Рождество Христово. В песните звучи: Елате, елате... Да вървим; Той току-що се роди.

И след съзерцаването на грижещите се за Младенеца Мария и Йосиф се осмелявам да ти подшушна: Погледни Го отново, не откъсвай поглед от Него!

Колкото и да ни боли да си го признаем – и моля Бог да увеличи тази болка – ти и аз сме съучастници в смъртта на Христос, защото греховете на хората бяха ударите с чука, които Го приковаха с гвоздеи към кръста.

Относно свети Йосиф – не можеш да обичаш Исус и Мария, без да обичаш светия Патриарх.

Виж колко много причини има, за да почиташ свети Йосиф и за да се поучиш от живота му: той бе мъж с непоклатима вяра; отгледа с тежък труд семейството си – Исус и Мария; запази непорочността на Девата, която бе негова съпруга; съобразяваше се и обичаше решението на Бог, Който избра не само Девата за майка, но и него за съпруг на света Мария.

Свети Йосифе, наш отец и господар, най-чист и най-непокварен, ти, който заслужи да държиш Младенеца Исус в обятията си, да го къпеш и да го прегръщаш, научи ни как да общуваме с нашия Бог, научи ни да бъдем непокварени, достойни да бъдем един друг Христос.

И ни помогни да вървим и подобно на Христос да сочим на хората божествените пътища – и скрити, и добре видими - като ги убеждаваме, че могат тук, на земята, постоянно да принасят необикновени духовни плодове.

Обичай много свети Йосиф, обичай го с цялата си душа, понеже е човекът, който - заедно с Исус – най-много е обичал Дева Мария и който най-много е общувал с Бог, и който – след нашата Майка – най-силно е обичал Бог.

- Той заслужава твоята обич и е уместно да се доближищ до него, защото е учител по вътрешен живот и е мощен ходатай пред Господ и пред Божията майка.

Девата. Кой може да бъде по-добър учител по любов към Бог от тази Царица, от тази Господарка, от тази Майка, която е в най-тясна връзка със Света Троица: дъщеря на Бог Отец, майка на Бог Син, невеста на Бог Свети Дух и освен това наша Майка?

- Лично я моли за нейното застъпничество.

Ще станеш светец, ако имаш любов и ако съумяваш да правиш – колкото и да ти е трудно - това, което се харесва на другите и не оскърбява Бог.

Свети Павел ни дава една хубава рецепта за любов: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6, 2).

- Изпълняваш ли закона в твоя живот?

Исус, нашият Господ, толкова възлюби хората, че се въплъти, прие нашата природа и живя във всекидневно съприкосновение с бедни и богати, с праведни и грешни, с млади и стари, с езичници и евреи.

Винаги говореше с всички: с тези, които Го обичаха, и с онези, които само търсеха начин да изопачат думите Му, за да Г о осъдят.

- Опитай се да се държиш, както се е държал Господ.

Любовта към душите – в името на Бог – ни кара да обичаме всички, да разбираме хората, да ги оневиняваме, да им прощаваме...

Длъжни сме да притежаваме любов, която да забулва множеството недостатъци на човешката грозота. Длъжни сме да притежаваме една чудна любов, която да брани истината, без да наранява.

Когато ти говоря за „добрия пример“, искам също да ти посоча, че си длъжен да разбираш хората и да им прощаваш, че си длъжен да носиш мир и любов на света.

Често се питай: старая ли се да се усъвършенствам в любовта към хората, които живеяг с мен?

Когато проповядвам, че е нужно да проправяш път на другите, за да им е леко, не говоря красиви слова – това трябва да стане действителност!

- Да, трудно е, както е трудна светостта; ала е и лесно – подчертавам – понеже светостта е достъпна за всички.

Живеейки сред толкова егоизъм, толкова равнодушие – всеки гледа само себе си – се сещам за онези здрави дървени фигурки на магарета, които се движеха, клатушкайки се, по масата... – Едно магаре изгуби крака си. Обаче продължаваше да върви напред, понеже бе подпирано от другите.

Ние, католиците – като защитаваме и отстояваме безкомпромисно истината – сме длъжни да опитаме да създадем атмосфера на любов и на съжителство, която да изгони всяка злоба и завист.

Жертвоготовността и любовта у християнина, у Божието дете, дават един резултат: божествена светлина, която сгрява.

Практиката на братската забележка – чиито корени са в Евангелието – е проява на свръхестествена любов и на доверие.

Бъди благодарен, когато получаваш забележка, и не избягвай и ти да поправяш хората, с които живееш.

Когато ще поправяш някого – защото е необходимо, а и трябва да изпълниш дълга си – е нужно да се съобразяваш с чуждата болка, а и с твоята болка.

Ала нека това изискване никога не ти служи като извинение, за да се въздържиш от действието.

Застани много близо до Дева Мария.

– Ти си длъжен да бъдеш винаги свързан с Бог – търси съюз с Него, застанал до Неговата майка.

Добре ме чуй: да си сред света и да бъдеш част от света не значи да си светски човек.

Ти трябва да се държиш като разгорен въглен, който запалва огън, където и да се намира, или поне се опитва да повиши духовната температура на заобикалящите го, като ги води към деен християнски живот.

Бог иска делата, които е поверил на хората, да се развиват с помощта на молитвата и умъртвленията.

Основата на цялата наша дейност като граждани – като граждани католици – се намира в интензивния вътрешен живот: в това да бъдем мъже и жени, които с дела превръщат своя ден в непрекъснат разговор с Бог.

Когато си с някого, си длъжен да виждаш една душа. Една душа - на която да се помогне, която да бъде разбрана, с която трябва да съжителстваш и която си длъжен да спасиш.

Упорстваш да вървиш сам, вършейки каквото си си наумил, водейки се изключително от собствените разбирания... И вече виждаш резултата! Нарича се „ялов“!

Дете мое, ако не промениш мисленето си, ако си горделив, ако си се посветил на някакво „свое“ апостолско дело, ще работиш по цяла нощ – целият ти живот ще се превърне в една дълга нощ! – ала накрая ще осъмнеш с празна мрежа.

Размишляването за смъртта на Христос е един вид покана да огледаме съвсем искрено всекидневните ни занимания и да приложим сериозно към тях вярата, която изповядваме.

Това би трябвало да ни даде възможност да навлезем в дълбините на Божията любов и така да можем – с думи и дела – да я демонстрираме на хората.

Стреми се от твоята уста на християнин – защото си такъв и такъв трябва да бъдеш всяка минута – да излиза „властното“ свръхестествено слово, което да раздвижва, да подбужда, което да изразява твоята ангажирана жизнена позиция.

Някои хора, облечени с власт, избягват неудобството и болката да поправят околните с извинението да не им причиняват страдания. Така те прикриват нежеланието да нарушат спокойствието си и дори понякога липсата на отговорност.

Тези хора може би си спестяват неприятности в този живот..., но рискуват вечното блаженство – своето и на другите – заради своите опущения, които са си направо грехове.

Светецът действа на мнозина притеснително. Това обаче не означава, че е нужно да бъде непоносим.

- Неговата ревност никога не бива да огорчава; неговите забележки никога не бива да нараняват; неговото поведение никога не бива да бъде надменна морална плесница по лицето на ближния.

Един млад свещеник обикновено се обръщаше към Исус с думите на апостол Петър: разясни ни тая притча (Мт. 15, 15). И добавяше: Учителю, вложи в душите ни светлината на Твоето учение, та тя винаги да присъства в нашия живот и в нашите дела... и за да можем да я даваме на другите.

- И ти кажи същото на Господ!

Имай винаги смелостта – което всъщност е смирение и служение на Бог – да излагаш истините на вярата такива, каквито са, без омекотявания и без неясноти.

Католикът не може да има друга позиция освен винаги да брани авторитета на папата и винаги да бъде готов покорно да промени мнението си според Учителната власт на Църквата.

Преди доста време един човек нетактично ме попита дали хората, избрали свещеническата кариера, като остареят, се пенсионират... Понеже не му отговорих, той продължи да ми досажда.

- Тогава ме осени отговорът, който по мое мнение, е ясен и недвусмислен: свещенството – му казах – това не е кариера; то е апостолско служение!

- Аз така го чувствам. И реших да го включа в тези бележки, та никога – с Божията помощ – да не забравяме разликата.

Да се притежава католически дух, означава върху раменете ни да лежи грижата за цялата Църква, а не само за една или друга конкретна част. И налага молитвата ни – отправяща благородна просба, да се разпростира по четирите краища на света.

Така ще разбереш възкликването – като молитва – на един приятел, виждащ у мнозина липсата на любов към нашата свята Майка: Боли ме за Църквата!

„... прибавяха се ......и грижата за всички църкви“ (2 Кор. 11, 28) – написа свети Павел и тази въздишка на апостола припомня на всички християни – също и на теб! – отговорността да положим в нозете на Невестата Христова, на святата Църква, това, което сме и което можем да бъдем, като я обичаме предано, дори това да ни струва имота, честта и живота.

Не се плаши и реагирай, доколкото можеш, на този заговор за премълчаване, с който искат да запушат устата на Църквата. Едни не дават да се чува нейният глас; други не позволяват да се види примерът на онези, които проповядват чрез делата си; трети трият всяка следа на християнското учение..., а мнозина даже не го понасят.

Не се плаши – ти казвам, и не преставай да бъдеш рупор на напътствията на църковното учение.

От ден на ден ставай все по-„римски“. Обичай тази благословена религиозна принадлежност, която краси децата на едната свята и истинна Църква, тъй като така е пожелал Исус Христос.

Почитта към Дева Мария в християнските души събужда свръхестествения импулс да действаме като членове на Божието семейство.