СМИРЕНИЕ
„Молитвата“ е смирението на човека, който признава своето дълбоко нищожество и величието на Бога, към когото се обръща и комуто се покланя, очаквайки всичко от Него и нищо от себе си.
„Вярата“ е смирението на разума, който се отказва от собственото съждение и коленичи пред мнението и авторитета на Църквата.
„Послушанието“ е смирението на волята, която се покорява на чуждата воля, заради Бога.
„Целомъдрието“ е смирението на плътта, която се подчинява на духа.
„Умъртвяването на плътските страсти“ е смирението на сетивата.
„Покаянието“ е смирението на всички страсти, принесени в жертва на Бог.
Смирението е истинският път за напредъка в духовната борба.
Много е важно да признаеш, че си нищожен пред Бога, защото действително е така.
„Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце…“ Исусовото смирение!… Какъв урок за теб, който си един прост инструмент, направен от кал! Той — в Своето милосърдие — те въздигна, карайки да блестят в твоята низост, неоснователно възхвалявана, слънчевите лъчи на благодатта. И колко пъти ти прикриваше своята гордост зад претенциите за достойнството, за справедливост!… И колко случаи да се поучиш от Божествения Учител пренебрегна, не умеейки да виждаш свръхестественото в тях!
Тези депресии, резултат от това, че сам виждаш или че други разкриват недостатъците ти, са безпричинни…
Измоли истинското смирение!
Нека ти припомня някои по-важни и очевидни признаци на липса на смирение:
— да мислиш, че това, което правиш или казваше направено или казано по-добре от казаното или направеното от другите;
— да искаш да си винаги победител;
— да спориш без доводи или когато ги имаш, да настояваш упорито и твърдоглаво;
— да даваш мнението си, без да те молят за това и без да го изисква братската любов;
— да презираш становището на другите;
— да не смяташ всички свои дарове и качества като получени на заем;
— да не се признаваш за недостоен за всякакъв вид почит и уважение; недостоен дори за земята върху, която вървиш и за вещите, които притежаваш;
— да се изтъкваш за пример в разговорите;
— да говориш лошо за себе си с цел да си съставят добро мнение за теб и да те разубеждават;
— да се оправдаваш, когато те порицават;
— да укриваш от духовния наставник някоя унизителна грешка, за да не загуби доброто си мнение за теб;
— да слушаш с удоволствие хвалбите или да се радваш, че са говорили добре за теб;
- да те боли, че други са по-уважавани от теб;
- да отказваш да вършиш неприятна работа;
- да се стараеш или да желаеш да изпъкнеш;
- да вмъкваш по време на разговор думи на самовъзхвала или да демонстрираш своята честност, интелект, способности, професионален престиж;
- да се срамуваш, че ти липсват някои материални блага…
Да бъдеш смирен, не означава да се терзаеш или да се страхуваш.
Да избягваме това фалшиво смирение, което се нарича търсене на удобство.
Петър Му казва: „Господи! Ти ли ще ми умиеш нозете?“. А Исус отговаря: „Това, което правя, сега не можеш да го разбереш; по-късно ще разбереш“. Петър настоява: „Няма да умиеш нозете ми до века!“. Исус му отвръща: „Ако не те умия, нямаш дял с Мене“. Симон Петър се предава: „Господи, не само нозете, но и ръцете и главата“.
На призива за едно пълно отдаване, съвършено, без колебания, често пъти противопоставяме една фалшива скромност, като Петровата… Де да имахме и ние сърца като Апостола: св. Петър не позволява на никого да обича Исус повече от него. Тази любов го кара да реагира така: ето ме тук, умий ми ръцете, главата, нозете! Очисти ме от всичко, защото искам да ти се предам безусловно!
Преписвам за теб няколко думи от едно писмо: „Евангелското смирение ме пленява. Но ме възмущава глупавото оттегляне на някои християни, които по този начин рушат авторитета на Църквата. Сигурно тях е имал предвид онзи писател — безбожник, когато казва, че християнският морал е „морал на роби…“. Всъщност наистина сме слуги: служители, въздигнати до положението на Божии чеда, които не желаят да живеят като роби на страстта.
Съзнанието за твоята греховна природа — себепознанието — ще ти помогне да реагираш по свръхестествен начин — запазвайки радостта и мира в душата — когато се сблъскаш с унижението, с презрението и с клеветата…
В тези случаи, след като кажеш: „Господи, да бъде волята Ти!“ (fiat), разсъждавай така: „Само това ли е казал по мой адрес? Вижда се, че не ме познава, иначе не би бил толкова кратък“. Уверен, че заслужаваш по-лошо отношение, ще се почувстваш благодарен към тази личност и онова, което би накарало другите да страдат, ще те зарадва.
Колкото по-нависоко е поставена статуята, толкова по-остър и опасен е после ударът при падането.
Прибягвай към духовното наставничество с все по-голямо смирение и с постоянство, което също е смирение.
Мисли — и няма да сгрешиш, защото в случая Бог ти говори — че си като малко, чистосърдечно дете, което малко по малко учат да говори, да чете, да разпознава цветята и птиците, да изживява радостите и скърбите, да внимава къде върви.
„Оставам си едно бедно създание“ — ми каза ти.
Преди обаче да го установиш, премина през някои неприятни моменти! Сега, след обичайните кризи свикваш да се усмихваш и да подновяваш своята борба с нарастваща радост.
Ако си добре предразположен, ако си смирен, ще забележиш, че винаги се научава нещо ново… Случва се в живота и най-мъдрите да имат нещо да научат, дори до края на житейския си път; иначе престават да бъдат мъдри.
О, мой добри Исусе! Ако трябва да бъда апостол, необходимо е да ме направиш много смирен.
Слънцето облива в светлина всичко, което докосва. Господи, изпълни ме с Твоето сияние, обожестви ме: да се отъждествя с върховната Ти Воля, за да стана инструмента, който Ти е нужен… Дай ми Твоето силно желание за самопринизяване, което Те накара да се родиш беден, да работиш без почести, да умреш позорно, пронизан с гвоздеи върху дървото, и да останеш в Дарохранителницата.
Помогни ми да опозная себе си и да позная Тебе. Така никога няма да изгубя от очи своето нищожество.
Само глупавите са твърдоглави, много глупавите — много твърдоглави.
Не забравяй, че в човешките неща другите също могат да имат право: виждат същия проблем, който и ти виждаш, но от друга позиция, в друга светлина, в други светлосенки, в други очертания.
Само за въпроси относно вярата и морала, съществува един неоспорим критерий: този на нашата Майка — Църквата.
Колко хубаво е да умееш да се поправяш!… И колко малко са онези, които усвояват тази наука!
Преди да си изгубил братолюбието, отстъпи: не се съпротивлявай — ако е възможно…Бъдисмирен като тревата,оставяща се да я мачкат, без да различава крака, който я тъпче.
Обръщането се постига чрез смирeномъдрието по пътя на самопринизяването.
Ти ми казваше: „Трябва да обезглавя това „аз!“…“. Колко е трудно обаче, нали?
Често е необходимо да се самопринуждаваме към смиреномъдрие, за да можем смело да кажем на Христос: „Serviam“ — „Ще служа!“.
„Помни, човече, че си прах…“ Щом си прах, защо ти е неприятно, че те тъпчат?
Чрез смиреномъдрието се отива навсякъде… и преди всичко в Небето.
Сигурен път на смирение е да размишляваме, че макар и да ни липсват талант, слава, богатства, можем да бъдем полезни инструменти, ако прибягваме към Светия Дух, за да ни даде Своите дарове.
Апостолите, въпреки че са били наставлявани от Исус в продължение на три години, са избягали поради страх от Христовите врагове. И все пак, след Петдесетница са се оставили да бъдат бичувани и затворени и са завършили своето служение с отдаването на живота като свидетелство на тяхната вяра.
Вярно е, че никой не може да бъде сигурен, че ще постоянства докрай… Но тази неувереност е още един повод за смирение и очевидно доказателство за нашата свободна воля.
Макар че си толкова незначителен, Бог си служи с теб и продължава да си служи в плодотворните начинания за Неговата слава.
Не се възгордявай. Помисли: какво би казал за себе си един инструмент от стомана или желязо, който майсторът използва, за да изработи накити от злато и скъпоценни камъни?
Кое струва повече: един килограм злато или един килограм мед?… Но въпреки това, в много случаи медта служи повече и по-добре от златото.
Твоето призвание — Божият зов — е да ръководиш, да увличаш, да служиш, да бъдеш лидер. Ако поради фалшиво или зле разбрано смирение се изолираш в ъгълчето си, ти изоставяш своето задължение на божествен инструмент.
Когато Христос си служи с теб, за да излее Своята благодат в душите, спомни си, че не си друго, а опаковката на подаръка: един лист хартия, който късат и изхвърлят.
„Quia respexit humilitatem ancillae suae“— „Защото погледна на смирението на
Своята рабиня…“
— Всеки ден все повече се убеждавам, че истинското смирение е свръхестествената основа на всички добродетели!
Моли Дева Мария, за да ни научи да вървим по тази пътека.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/surco/smirieniie-b/ (13.05.2024)