260
Чувстваш се тъжен и унил… Не ме учудва — това е облакът прах, който се вдигна след твоето падение. Но стига вече терзания! Та нали вятърът на благодатта отнесе този облак надалеч?
И още нещо — ако не отхвърлиш тази потиснатост, тя може да се превърне в маска, под която да се скрие твоята горделивост. — Да не би да си се сметнал за съвършен и безгрешен?
Предмети
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/camino/260/ (03.12.2023)