274
„Отче — казваше ми един добър студент от Главния университет* (какво ли е станало с него?), — мислех за това, което вие ми казахте, — че съм Божие чедо. И на улицата аз се почувствах с високо вдигната глава, вътрешно изпълнен с гордостта, че съм Божие чедо.“
С чиста съвест го посъветвах да поддържа в себе си тази „гордост“.
* „Главния университет“: така са наричали мадридския университет в годините, когато била написана книгата „Път“.
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/camino/274/ (04.12.2023)