ВЯРА

Някои хора живеят, сякаш преминават през някакъв тунел — т.е. без да усетят колко сияйно, стоплящо и даряващо увереност е слънцето на вярата.

С какви коварни доводи Сатана се опитва да разколебае нашата свята католическа вяра! Без да влизаме в пререкания, спокойно да му отговаряме: „Аз съм чедо на Святата Църква!“.

Имаш чувството, че притежаваш огромна вяра… Дерзай! — Този, Който ти дава вярата, ще ти даде заедно с нея и средствата.

Апостолска душо, чуй какво ти казва св. ап. Павел: „Justus ex fide vivit.“ — „Праведният чрез вяра ще бъде жив“.

— Защо допускаш тогава пламъкът на вярата ти да угасне?

Вяра. — Колко жалко е, че вярата изобилства само в разговорите на мнозина християни, но почти отсъства в техните дела.

— Излиза, че вярата е добродетел само за проповядване, но не и за прилагане на дело.

Смирено моли Бог да усили твоята вяра! — Той ще те дари с прозрение, за да можеш правилно да различаваш пътеките на света от твоя апостолски път.

Виж как светите евангелисти искрено и простодушно свидетелстват за събитията, показващи слабата и колеблива вяра на апостолите!

— Правят го с една-едничка цел: за да не губим надеждата, че един ден и ние ще придобием непоклатимата вяра, с която по-късно живели същите апостоли.

Колко прекрасна е нашата католическа вяра! — Тя разсейва всички тревоги, задоволява разума и изпълва сърцето с надежда!

Общо взето, не съм пристрастен към чудесата. — Както ти казах и преди, евангелските чудеса са предостатъчни, за да утвърдят здраво моята вяра. — И все пак изпитвам истинско съжаление към онези християни (някои от тяхдори набожни, „апостолски“), които само се подсмихват, когато им се заговори за невероятни, свръхестествени събития и дела. — Тогава ми иде да им кажа: „И днес има чудеса и ако притежавахме истинска вяра, ние също бихме ги извършвали!“.

Съживи вярата си! — Христос не е някаква сянка, отминала безвъзвратно; не е изчезнал в историята спомен.

Той е жив! „Jesus Christus heri et hodie: ipse et in saecula!“, възкликва св. ап. Павел — „Исус Христос е Същият: вчера, днес и завинаги!“.

„Si habueritis fidem, sicut granum sinapis!“ — „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно!“…

— Ах, какви обещания крие този възглас на Учителя!

Бог е неизменен. — Нужни са единствено хора с вяра. И тогава ще се възобновят чудесата, за които четем в Свещеното Писание.

— „Ecce non est abbreviata manus Domini.“ — „Ето, ръката на Господа — мощта Божия — не се е смалила.“

Нямат вяра. — Но са пълни с всякакви суеверия. Смях и срам предизвикваше в нас онзи влиятелен човек, който ставаше неспокоен заради една безобидна дума — която според него вещаела лош късмет — или като видеше, че черна котка му минава път.

„Omnia possibilia sunt credenti.“ —„Всичко е възможно за вярващия.“ Това са думи на Христос.

— Защо чакаш и не Му кажеш като апостолите: „Аdauge nobis fidem!“ — „Усили в мен вярата!“?