ПОДГОТОВКА

Как чистосърдечно се засмя, когато те посъветвах да поставиш твоите юношески години под покровителството на св. архангел Рафаил, за да те доведе — както младия Тобия — до свят брак с една добра, красива и богата жена — казах това, шегувайки се.

А после как се замисли, когато добавих и другия съвет: да потърсиш и покровителството на онзи съвсем млад апостол, св. Йоан — в случай, че Господ е решил да поиска от теб нещо по-различно от семейния живот.

Кипиш от възмущение, че се били отнасяли коравосърдечно с теб — не както твоите роднини. За теб преписвам редовете на един поручик — военен лекар: „По отношение на болния пациент е необходимо студено, трезво и уместно действие от страна на лекаря, а не хленчене на близките. — В какво би се превърнал един превързочен пункт по време на бой, когато притокът на ранените се увеличи все повече и повече, ако евакуацията не е достатъчно бърза и ако до всяка носилка стои по едно семейство? Ами направо да се предадем на врага тогава!“.

Не се нуждая от чудеса: напълно достатъчни са за мен тези, за които се говори в Свещеното Писание. В замяна на това — имам нужда от това да изпълняваш своя дълг и да откликваш на Благодатта.

Виждам, че си разочарован и паднал духом. — Току-що хората са ти дали един хубав урок — докато са си мислели, че няма да ти потрябват, са преливали от щедри предложения, но когато отдалеч са усетили, че „има опасност“ да помогнат, било и с няколко мизерни гроша, уж така нежното досега приятелство отведнъж се е превърнало в безразличие.

— Имай доверие само в Бога и в онези, с които си свързан заради Него.

Ах! Ако ти се бе решил да служиш истински на Бога — и то със същото усърдие, с което служиш на своята амбиция и на своите суетни желания и похоти!

Ако чувстваш желание да станеш ръководител, твоят стремеж трябва да бъде: сред братята — последен, между другите — пръв!

Не разбирам — какво ти пречи, че някой проявявал повече доверие към хора, с които се е запознал, преди да срещне теб, и които чувства по-близки поради взаимна симпатия, по професионални причини или поради сходство в характерите?

— Намираш ли се сред своите обаче, грижливо избягвай и най-малкия знак на приятелско предпочитание!

Дори и най-хубавото и изискано ястие, ако се консумира от свиня (нека наричаме нещата със собствените им имена), в най-добрия случай… ще се превърне в свинско месо!

Нека бъдем ангели, за да облагородяваме идеите, които възприемаме. — Или поне да бъдем хора, за да превърнем храната в здрави и красиви мускули, или евентуално — в развит мозък…, способен да разбере и възхвали Бога.

— Но… в никакъв случай да не бъдем животни, както много, много хора!

Скучно ли ти е? Това е така, защото твоите чувства са будни, а душата ти е заспала.

Христовата обич ще те научи да правиш много отстъпки, и то благородни.

— Същата тази обич ще те подтикне да правиш и много неотстъпки…, също така благородни.

Ако не си лош, a изглеждаш такъв, значи си глупав. — А такава глупост, причиняваща възмущение, е по-лоша от всяко зло.

Когато виждаме хора, които в професията си не се ползват с твърде добро име, които при публични религиозни събирания се стараят да се изтъкнат особено много, сигурен съм, че ви се иска да кажете на ухото им: „Моля ви, имайте добрината да бъдете по-малко католици!“.

Ако заемаш отговорен пост, ти несъмнено имаш както права, така и задължения, произтичащи от твоята длъжност.

— Да предположим, че един ден ти започнеш да занемаряваш своите служебни задължения, под предлог че трябва да вършиш някакви други, наглед Богоугодни дела. В онзи момент ти ще си изменил на твоето апостолско призвание, защото ще си изгубил професионалния си престиж, който за теб е една своеобразна „въдица за лов на хора“.

Харесва ми твоят апостолски девиз: „Работи неуморно!“.

Защо е това бързане? — Не ми казвай, че това е дейност. Не, по-скоро това е самопобъркване!

Блуждаене! — Позволяваш на твоя ум и на твоите сетива да утоляват жаждата си във всяка локва. — Затова живееш с разпиляно съзнание, задрямала воля и разпалена похот.

— Започни отново да следваш една житейска програма, която би ти помогнала да живееш по християнски, защото не го ли направиш, никога няма да постигнеш нещо полезно!

Каза ми: „Какво голямо влияние оказва средата!“. — И трябваше да ти отговоря следното: — „Несъмнено е така. И именно затова подготовката ви трябва да е толкова добра, че където и да отидете, да давате „своя строго специфичен тон“ на обществото, в което живеете! — И тогава, ако си проникнат от този дух, сигурен съм, че ще ми кажеш с изненада като първите ученици пред вида на чудесата, които извършвали в името на Исус: „Колко силно влияем на нашата среда!“.

А как да получа тази „наша подготовка“ и как да опазя „нашия дух“?

— Като се придържаш към правилата, на които твоят духовен наставник те е научил, като ти ги е обяснил и ти е помогнал да ги заобичаш. Придържай се към тях и ще бъдеш апостол!

Не бъди песимист! — Не знаеш ли, че всичко, което се случва или би могло да се случи, е за добро?

— Твоят оптимизъм е естествено следствие на твоята вяра.

Простодушие! — Нека животът ви на мъже и жени — християни — да протича естествено, избягвайки странностите и фалшивото благочестие. И тогава ще бъдете сол и светлина за света. Затова винаги се отличавайте с духа на простодушието, толкова характерен за нас.

Питаш ме: „Когато моят начин на живот се сблъска с начина, по който живеят хората в една полуезическа или езическа среда, моята естественост няма ли да се окаже неестествена?“.

— И ти отговарям: „Разбира се, твоят живот ще се сблъска с живота на другите. Но именно в този контраст — признак на силна вяра — се състои естествеността, която изисквам от теб“.

Не обръщай внимание, ако ти кажат, че си прекалено принципен човек. — Какво искат от теб — да бъдеш като крехък инструмент, който се разпада на парчета веднага щом го хванат ли?

Когато ти подарих книгата „Животът на Исус“, написах следното посвещение: „Търси Христос, намери Христос, обичай Христос!“.

— Това са три съвсем ясни стъпки. Опита ли се да направиш поне първата?

Ако ти, в качеството си на ръководител, допускаш слабости…, не е за учудване, ако зачестят случаите на неподчинение.

Сбъркани критерии. — Чух, че се отклоняваш от правилните критерии. И за да ме разбереш, ти писах следното: „Дяволът има много грозно лице и понеже е голям хитрец, прави всичко възможно, за да не забележим рогата му. Той никога не се показва явно“. — Затова той така често се представя с маската на благородство и дори на духовност.

Ето какво казва Господ: „Нова заповед ви давам: обичайте се един другиго. По това ще познаят, че сте мои ученици!“.

— А св. ап. Павел добавя: „Носете един други теготите си, и така ще изпълните закона Христов!“.

— Аз не ти казвам нищо повече.

Синко, не забравяй, че на тази земя за теб има само едно зло, от което да се боиш и от което трябва да се пазиш, с Божията благодат: това зло е грехът!