ПЛАНЪТ ЗА ТВОЯТА СВЯТОСТ

Планът за святост, който Христос очаква от нас, се състои от следните три точки: свята неотстъпчивост, свята принуда и свята невъзмутимост.

Едно нещо е святата невъзмутимост и съвсем друго — светската безочливост.

Святата невъзмутимост е характерна за онези, които следват пътя на „духовното детство“. Едно дете не се смущава от нищо. — То не се опитва да скрие своите недостатъци дори когато всички го гледат.

Тази невъзмутимост, пренесена в духовния живот, ни кара да разсъждаваме така: похвали — презрения, възхищение — присмех, почести — безчестие, здраве — болест, богатство — бедност, красота — грозота.

Добре — и какво от това?

Смей се на смешните неща! — Не се тревожи за това какво ще кажат хората! Старай се да виждаш и да усещаш Бога в себе си и във всичко около теб!

— Така ще придобиеш святата невъзмутимост, която ти е необходима, за да заживееш с изискаността на благородните хора.

Ако притежаваш „святата невъзмутимост“, какво значение има за теб „какво са казали“ или „какво ще кажат“ другите?

Свикни с мисълта, че никой не може да е смешен, ако дава най-доброто от себе си!

Човек, който е склонен да прави компромиси, отново би осъдил на смърт Христос.

Ако правиш компромиси, това е явен знак, че не познаваш истината. — Този, който прави компромиси по отношение на идеала, честта или вярата, е човек без идеал, без чест и без вяра.

Един Божи човек, закален в духовната борба, разсъждаваше така: „Какво ме кара да бъда неотстъпчив? Фактът, че съм убеден в истинността на моя идеал! Ти обаче много лесно отстъпваш…: как мислиш, две и две могат ли да бъдат три и половина? — Не?… И заради тази дреболия ти не би отстъпил дори и пред приятелите си?“.

— Това е така, защото ти за пръв път се убеди, че познаваш истината… и така ти премина на моята страна!

Святата неотстъпчивост не означава необузданост в действията.

Бъди неотстъпчив, когато е необходимо да защитиш католическото учение с твоите думи и с твоите дела! — Но бъди благ в обноските! — Тежък стоманен боздуган, обвит във ватиран калъф!

— Бъди неотстъпчив, но не и груб!

Християнската неотстъпчивост не е като светската. Тя е „свята неотстъп чивост“.

Да не забравяме, че съществува и една „свята принуда“.

Ако употребяваме сила, за да осуетим нечий опит да се самоубие и така да спасим живота му, няма ли тогава да приложим същата принуда — свята принуда — за да спасим Живота (с главна буква) на мнозина, които са синаумили да погубят душите си по най-безумния начин?

Колко престъпления се вършат в името на справедливостта! — Ако ти имаш оръжеен магазин и някой дойде и заплати щедро за едно оръжие, с което има намерение да убие твоята майка, би ли му го продал?… Та нали той си плаща?…

— Университетски преподавателю, журналисте, политико, дипломате: помислете добре върху горното!

С Бога — смело напред! — Но смелост — това не означава неблагоразумие. — Не означава и безразсъдство.

Не искай прошка от Исус само за своите провинения и не Го обичай само със своето сърце…

Старай се да вършиш дела на обезщетяване за всички оскърбления, които е понесъл в миналото, понася в настоящето и ще понесе в бъдеще… Обичай Го с всичката сила на всички сърца, които най-много са Го обичали.

Бъди смел! Кажи Му, че Го обичаш по-силно, отколкото св. Мария-Магдалина, отколкото св. Тереза Авилска и малката св. Тереза, по-силно, отколкото св. Августин, св. Доминик и св. Франциск от Асизи, повече от св. Игнатий и св. Франциск Ксаверий.

Бъди още по-смел в молитвата! Когато имаш нужда от нещо, казвай първо: „Да бъде Твоята воля!“, и не бъди многословен, а направо кажи: „Исусе, искам това, искам онова!“, защото така се молят децата.

Казваш, че си претърпял неуспех! — Не, за нас няма неуспехи. — Нали възложи цялото си упование на Бога и направи всичко, което беше по силите ти?!

Бъди убеден, че в конкретния случай провалът за теб е един своеобразен успех. — Затова благодари на Бога и започни отново!

Провалил си се? — Много добре знаеш, че това не може да се случи с теб.

Така че — не си се провалил, а си добил опит. — А сега — смело напред!

Сега ти наистина претърпя неуспех, защото не живееш вече според нашия дух. — Знаеш много добре, че за този, който гледа духовно на нещата, няма никакво значение дали накрая го очаква победа или поражение, защото той смята и едното, и другото за успех.

Нека не смесваме правата, произтичащи от длъжността, с тези, присъщи на личността. — От първите не можем да се откажем.

Фалшивият светец пред истинския светец е като лицемерно набожния пред истинския набожен: той е неговата карикатура.

Много се заблуждава онзи, който се опитва само външно да подражава на живота на светците, но не притежава обикновените християнски добродетели.

— Това би било все едно да украсяваш със скъпоценни бисери своето бельо.

Добродетелта ти да не е показна!

Много лъжеапостоли все пак се оказват полезни за народа, защото разпространяват Христовото учение, въпреки че не живеят според него.

Но тази полза никак не може да се сравни с огромното зло, което такива хора нанасят, като отблъскват душите, родени за водачи и апостоли; защото тези прями хора се отдръпват, погнусени от всекиго, който проповядва едно, а върши друго.

Затова онези мъже или жени, които не желаят да водят непорочен живот, не трябва да застават никога в първите редици като групови ръководители.

Нека огънят на твоята Обич — Христос — да не бъде краткотраен: някакъв въображаем огън, който не запалва нещата, до които се докосва, и който не излъчва топлина.

„Няма да служа!“ — тези думи на Сатана се оказаха извънредно плодотворни.

— Не усещаш ли в себе си великодушния подтик да казваш всеки ден с желание за молитва и труд: „Ще служа! Ще Ти служа! Ще бъда верен!“ — което да надделява с плодовитостта си онзи бунтарски вик?

Колко жалко е, когато един „Божи човек“ води нечестив живот. Но още по-жалко е, когато „Божият човек“ е посредствен и живее по светски.

Не обръщай много внимание на това, което светът нарича победа или поражение. — Та нали именно победеният така често се оказва победител!

„Sine me nihil potestis facere.“ — „Без Мен не можете да направите нищо.“ Ето една нова светлина за моите очи; ново сияние, излъчвано от Вечната Светлина — Святото Eвангелие.

Странно ли е това, че понякога постъпвам глупаво?

Искам Христос да бъде отправната точка на моя живот. Само така ще мога да избегна глупавите дела; не ще говоря вече за „мои дела“, а за „нашите — мои и на Исус — дела“.