170
Как ясно е очертан пътят!… Колко очевидни са препятствията!… Колко силни — средствата, с които да ги преодолееш! И въпреки това — колко често се отклоняваш и спъваш… Нали така?
— И знаеш ли къде е причината? В тази тъничка нишка — уж нишка, а то се оказва цяла верига от калена стомана… — верига, която и двамата добре познаваме, но която ти така и не пожела да прекъснеш. Това е, което те кара да се отклоняваш, да се спъваш и дори да падаш по пътя.
— Какво още чакаш, за да я скъсаш и да тръгнеш напред?
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/camino/170/ (07.02.2025)