145
На мадридския фронт двадесетина благородни офицери споделят весела приятелска компания. Чува се една песен, после още една и много други.
Онзи младеж с черните мустачки чу само първата:
Аз не искам раздвоени сърца. И ако давам моето, цялото ще ќ го дам. „Колко ми е трудно да отдам сърцето си из
цяло!“ — И молитвата потече като спокойна широка река…
Предмети
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/camino/145/ (02.12.2023)