389
Святата невъзмутимост е характерна за онези, които следват пътя на „духовното детство“. Едно дете не се смущава от нищо. — То не се опитва да скрие своите недостатъци дори когато всички го гледат.
Тази невъзмутимост, пренесена в духовния живот, ни кара да разсъждаваме така: похвали — презрения, възхищение — присмех, почести — безчестие, здраве — болест, богатство — бедност, красота — грозота.
Добре — и какво от това?
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/camino/389/ (04.12.2023)