Едно убождане… — Още едно. И още едно. — Понасяй ги! Не виждаш ли, че си толкова малък, че в твоя живот — в твоя малък път — ти можеш да поднасяш само тези малки кръстове?

Освен това, помисли: кръст и върху него друг — едно убождане и още едно — какъв грамаден „куп“!

Но накрая, чедо мое, ти ще си се научил на нещо наистина величествено — да обичаш!